Има почти четиресетина години откакто за пръв път у нас Тома Спространов пусна по „Хоризонт“ швейцарския арфист Андреас Фоленвайдер. По онова време термини като “ню ейдж“ бяха далечна екзотика също като звученето на електрифицирания инструмент на Швейцария. Разбира се, вече бяхме се възхищавали на лазерната арфа на Жан-Мишел Жар, но при Андреас нещата бяха с …
Парчето с поне три имена – „Que nadie sepa mi sufrir“, „Amor de mis amores“, „La foule“ в елегантно-елегична версия с Пейрани и Коста.
Ако си мислите, че вглъбена Бразилия е оксиморон, този албум ще ви убеди в обратното
Да усетим напрежението и в моментите на безбрежна красота и обратното – безбрежната красота в моментите на напрежение.
Пепеляшка или Книга за джунглата не стават по-любими на децата или родителите им с поредния сладникакъв аранжимент.
Слушаме града-мечта, града-жена, погледнат от аероплан или поне от статуята на Спасителя.
Когато няма болка, дали има истинска музика, поезия, литература? Сигурно е, че има. Особено от другата, често мечтана страна на Земята. От там, от страната на боса-новата е Гал Коща. За 75-ата си годишнина Гал си подари десет дуетни песни от времената, когато ги е пяла с авторите им, като с Каетано Велозу. Името на …
Бруно Батисти д’Амарио е италиански китарист и композитор, който ни е познат от оригиналните филмови мелодии на Мориконе. Те са състуденти и Бруно винаги е бил водещата китара в записите на маестрото от „За няколко долара повече“ (1965), до „Баария“ (2009). Той самият е маестро и преподава над половин век китара във всички възможни италиански …
Цялата публикация „Джаз и живопис, част 3: Бруно Батисти и импресионистите“
Франция, началото на 60-те. Алжир и останалите френски колонии в Магреб вече са независими, но до големите кризи в арабския свят има още доста време. Да не говорим за настоящата във френско-турските отношения, която в никакъв случай не бе предизвикана от компилацията „Ча-Ча-Ча в харема“, без да твърдя, че карикатуристите на Шарли Ебдо в корицата …
Къде ли са Мексико, Венесуела, Чили на джаз-картата преди половин век? В най-добрия случай някой може да каже, че в зората на джаз-рока се появява Сантана с мексиканския си произход. Не че мексикански мелодии, най-вече болерос, не се интерпретират от афро-кубински джазмени, както и някои от чилийските авторски песни. Венесуела си остава свързана с школите …
БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.
