Вторият концерт от Олео филмс, който споделяме с вас от платформата на френската обществена телевизия, представя в по-различна светлина протагониста от първия – акордеониста Венсан Пейрани. Този път концертът му е от средиземноморския бряг – Поркерол, островът срещу Тулон, в дуо с бразилския китарист Яманду Коста.
Интересното в случая е, че това е първата им среща. Но не само това. Венсан развива акордеонната импровизация в джаза, след Ришар Галиано, на ново ниво. Не забравяме, че и китарата, и акордеонът влизат в джаза благодарение на френските музиканти Джанго Ренар (Райнхард) и Гюс Визьор. Както и че две десетилетия по-късно джазът се подмладява с боса нова.
И двамата музиканти са от новите поколения с респект към предходните. Боса-китаристът Баден Пауъл, чийто следовник е Коста, оставя в Европа и най-вече във Франция значима следа, сравнима с тази на бандонеона на Пиацола. И ето ни в спектакъл, изтъкан от тези фини нишки. „Made in France“ на Бирели Лагрен следва „Франко-Бразил” на Коста, преди да даде път на една милонга и още две много знакови композиции. И двете имат над половин вековни истории.
„Que nadie sepa mi sufrir“ става известна в Европа в края на петдесетте с версията на Едит Пиаф „La foule“ с текст, различен от оригинала и преливащата се в нея „Chiquilin de bachin“ на Пиацола за разкош, съответстващ на играта на двете камери.
