Поредицата ни за новите коронни жанрове изглежда няма спиране. Габриел Алегриа с афроперуанския си секстет е не просто композитор, тромпетист и бендлидер в стил, познат ни от гостуванията на Сусана Бака. Концептуалният му албум е повече от реакция на творец на най-голямото предизвикателство на времето. „Със затварянето ни имах два пътя – да се затворя …
Цялата публикация „Новите коронни жанрове, част 6 – Габриел Алегриа“
“Бруклинските сесии” на Хорхе Пардо в дует с пианиста Жил Голдстейн са колкото плод на случайността, толкова и напълно закономерно „бягство” от идентичността му на съосновател на фламенко-джаза в края на 80-те. Първата ни среща бе тогава, първите му дискове в поредицата „Младите фламенкоси” – също. Още в началото на 90-те версиите му по Чарли …
Когато акордеонистът Людовик Бейер гостува на „Джаз+” в края на 2004 по покана на Френския институт, погледът на повечето колеги бе насочен към китариста Анжело Дебар, писан първи в анонса на дуото им. Нормално, като музикантите са равнопоставени, особено в джаза се започва с пианист, духови, струнни, други инструменти и ударни накрая. Освен това, предната …
Цялата публикация „Акордеон vs бандонеон, част 4: Людовик Бейер“
Родената в Каталуния Анна Луна ни връща към темата за „европейските” бразилци с албума си „Сама”. Уърлд-влиянията в него далеч надхвърлят босата и регионалните езици с гражданственост в Испания – нищо, че началото е „ Pais petit”. Приемаме го по-скоро като ”светът е малък”. Въпреки че в повечето източници тя е представена като испанска певица, …
Цялата публикация „Европейските бразилци, част 4 – уърлд с Анна Луна“
С Марк Бертумийо сме връстници и когато се видяхме за пръв път през 2004, той бе член на бандата на Ди Ди Бриджуотър при първото ѝ гостуване в София с „френския“ ѝ албум “J’ai deux amours”. Естествено ми се струваше да се обгради с френски музиканти от по-младото поколение като него на акордеона и Луи …
Цялата публикация „Акордеон vs бандонеон, част 3: Марк Бертумийо“
Когато си свикнал на новото, авангардното, крос-културното има опасност да отминеш, да не кажа с пренебрежение, някои добри примери на традиционното. Признавам, често съм се хващал в подобни крайности. Особено при нещата, които харесвам и споделям. Без значение от стила или грубо казано, продукта. Затова предпочитам да се връщам към подобни неща и все едно, …
За разлика от много други артисти, поне засега един жанр остава невъзможен за добрата ни познайница Силвия Перес Крус (откритие на „Джаzz+фестивал пет години преди да изгрее звездата ѝ в родната ѝ Испания). Тя го обявява не без гордост в заглавието на последния си трансжанров проект „Фарс (невъзможен жанр)“. Не става дума само за музикални …
След Давид Тавареш, бразилец в Мадрид и “утропичен“ фламенкос по името на последния му проект, е време за фадо-бразилеца Пиер Адерн. Роден в Париж, с майка португалка и баща бразилец, от бебе се преселва с тях в Рио, където учи и започва да пише музика и пее заедно с любими имена от пост-тропикалията като Алексия …
Цялата публикация „Европейските бразилци, част 2 – фадото на Пиер Адерн“
Произходът ѝ е няма накъде по-сложен – цигански-испански-руски. Пее фламенко, джаз и уърлд без помен от частушки, но с романе привкус. Гласът ѝ звучи еднакво убедително в ладино приспивни песни, в романси на Гарсия Лорка, електро-индийски катаци, бразилски и афрокубински „самбатериас“. Изписването на името ѝ едва ли несъзнателно е омофон на „царина“ (царкиня). Удоволствието от …
Когато ни напусне творец с отпечатък в много жанрове, естествено е да не се впускаме в напоителни биографии, свързани предимно с нещата, с които е познат и признат. В стрийм „Дуенде“, но и в „Пънк джаз“ Енио Мориконе звучи в над стотина композиции, всяка от които в множество версии и интерпретации. Отделно е герой в …
БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.
