Танго, тангос и тангийос
Тангийото не е малко танго, пор тангос също няма общо със странстните прегръдки.
Тангийото не е малко танго, пор тангос също няма общо със странстните прегръдки.
Не, завръщанията не са поредния латиноамерикански сериал със сълзи, измени и красиви пейзажи.
Първа част от поредицата ни за Ориша – Сантерия и Чанго.
Парчето с поне три имена – „Que nadie sepa mi sufrir“, „Amor de mis amores“, „La foule“ в елегантно-елегична версия с Пейрани и Коста.
И Пиацола, и Мълиган са били прави за джаз-тангото 40 години след срещата им на върха.
Усещанията ви за безбрежност не са илюзия.
Мира Кацарова ни пренася във френската столица с лятното си турне „Summer in Paris“.
Магията на Ал ди Меола, уловена в кадрите на Росен Донев.
Болеросите и днес са сред най-консенсуалните теми за любителите и за враговете на еклектиката в жанровете.
Френският цигулар Давид Гримал за Les Margéniaux: „Интересува ме невидимото, което кара танцьора да полети и да превърне този момент във вечност.“
БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.
