С Петручани във вечността
С Петручани в 1994: „В каквато и формация да работя за момента, най-голямото предизвикателство ми е да работя върху детайла, да го изпипвам докрай.“
С Петручани в 1994: „В каквато и формация да работя за момента, най-голямото предизвикателство ми е да работя върху детайла, да го изпипвам докрай.“
Нова година с нови, ремастеризирани и незабравими композиции, обединени около плюсовете на джаза. Началото – „Декемврийските песни″ на госта на „Джаз+″ Якоб Бро с друг гост – Лий Кониц. Същият Лий Кониц с още един младок по времето на записа на Toot Sweet. Младокът е Мишел Петручани – един от първите кръстници на „Джаз+″, от …
“Бруклинските сесии” на Хорхе Пардо в дует с пианиста Жил Голдстейн са колкото плод на случайността, толкова и напълно закономерно „бягство” от идентичността му на съосновател на фламенко-джаза в края на 80-те. Първата ни среща бе тогава, първите му дискове в поредицата „Младите фламенкоси” – също. Още в началото на 90-те версиите му по Чарли …
Джазменските синове понякога продължават бащиния си път – Мърсър Елингтън и синовете му Пол и Едуард и респективно формациите им в памет на дядо им Дюк или пък генерациите в клана Марсалис. Нерядко го развиват до невероятни висини като Мишел Петручани. При дъщерите се наблюдава друга тенденция, почти неприсъща на синовете (с малки изключения, като …
Цялата публикация „Дъщерите на джазмените, част 1: Петра Хейдън“
Известни са спекулациите на тема „най-добър джаз-албум за всички времена“. Джазът все пак не е световно първенство, нито тромпетът на Майлз Дейвис може да бъде сравняван със саксофона на Джон Колтрейн. Само две седмици след като участва в прокламирания повсеместно за най-добър албум “Kind of Blue” на колегата си Майлз, „Трейн“ започва записите на опуса …
Тома Дютрон трябваше да представи предпремиерно албума си “Frenchy” в края на март и в София. Пандемията реши друго – направи го на мястото, което възпя – канала Сен-Мартен. Там вечните френски теми се сляха доста по-органично с града отколкото в затварящите ги в туристически маршрути макар и през погледа от купето на стар Ситроен …
Диего ел Сигала е сред фламенкосите, които правят вечна идеята за песните ida y vuelta (букв. – „отиване и връщане“), т.е. пренесени от Европа до Америките и върнати обратно на Стария континент. Най-акламираните му творби имат този характер – от дуетите му с Бебо Валдес “Lágrimas negras”, през тангото до салсата, за която говорихме при …
Прочитам, че на 92 години си е отишла поредната джаз-легенда, Лий Кониц. В момента, в който се заслушвам, саксофонът му е в компанията на пианото на чакащият го отдавна горе малък голям човек Мишел Петручани. Френският музикант го измъква от поредното затваряне вкъщи и го качва на френските сцени. В спомените си Лий ще каже, …
Цялата публикация „Лий Кониц – от Бени Гуудман, през Майлз Дейвис до… Марко Мескида“
Всеотдайността може да бъде опасно заразна, но за разлика от много други добри дела, не застиля пътя към музикалния ад.
В края на миналия ни плейлист за индианското (циганското) лято си обещахме историята на „Ранна есен“, която се оказа преплетена с тази на един от най-популярните френски джаз-стандарти, „Мъртви листа“.
БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.
