Човешките драми и Силвия Перес
„Най-неочакваното музикално явление“? За някои – сигурно, за нас, още от 2005-а – не!
„Най-неочакваното музикално явление“? За някои – сигурно, за нас, още от 2005-а – не!
Джаз под ябълковите дървета със Силвия Перес.
Когато преди 15 години срещнах Силвия Перес Крус на фестивала в Гьор, тя беше създала момичешката си фламенко-формация „Лас Мигас“, с която гостува на втория ни „Джаzz+ фестивал“ и събра овациите в Зала „България“. До „откриването“ ѝ от лейбъла на Марио Пачеко, дал на света фламенко-джаза, имаше още време. Както и до дуото ѝ с …
Цялата публикация „Ма – японското пространство на Силвия и Марко“
За разлика от много други артисти, поне засега един жанр остава невъзможен за добрата ни познайница Силвия Перес Крус (откритие на „Джаzz+фестивал пет години преди да изгрее звездата ѝ в родната ѝ Испания). Тя го обявява не без гордост в заглавието на последния си трансжанров проект „Фарс (невъзможен жанр)“. Не става дума само за музикални …
Диего ел Сигала е сред фламенкосите, които правят вечна идеята за песните ida y vuelta (букв. – „отиване и връщане“), т.е. пренесени от Европа до Америките и върнати обратно на Стария континент. Най-акламираните му творби имат този характер – от дуетите му с Бебо Валдес “Lágrimas negras”, през тангото до салсата, за която говорихме при …
Не, Рефри не е сайдмен на Росалия. Нито на Силвия Перес, нито на Албер Пла. Рефри е много повече от аранжор, продуцент и китарист. Той има необходимите две качества на музикант – успешен за едни, неоценен за други и автентичен за трети. Първото е вкус, другото (нарочно не става дума за второ) – нюх. Така …
Преди половин век Жоан-Мануел Серат пише „Средиземноморие“. В момента това е може би най-добрата съвременна песен на испански в цял свят. Преди 15 години съм имал щастието да го гледам на живо в открития театър в Барселона, дал името си на летния фестивал „Грек“. Тогава той изпя част от текста на каталонски, до мен имаше …
Два въздушни и носталгични андалуско-кубински проекта, пропити с любов и с ароматите на пренесената в Куба Андалусия.
„\u0412\u0441\u0435\u043a\u0438 \u0438\u0437\u043f\u0438\u0442\u0432\u0430 \u0441\u0432\u043e\u0435\u0442\u043e \u0434\u0443\u0435\u043d\u0434\u0435 \u2013 \u0430\u043a\u043e \u0441\u0438 \u0434\u043e\u0448\u044a\u043b \u043d\u0430 \u043a\u043e\u043d\u0446\u0435\u0440\u0442 \u0441 \u043e\u0442\u0432\u043e\u0440\u0435\u043d\u0438 \u0441\u0435\u0442\u0438\u0432\u0430 \u0438 \u0433\u043e\u0442\u043e\u0432 \u0437\u0430 \u0432\u0441\u044f\u043a\u0430\u043a\u0432\u0438 \u0435\u043a\u0441\u043f\u0435\u0440\u0438\u043c\u0435\u043d\u0442\u0438, \u0438 \u0442\u043e \u0449\u0435 \u0441\u0435 \u043f\u043e\u044f\u0432\u0438.“
„Моята история на джаза“ е по-скоро изповед на пианист, започнал шестгодишен с Бах, но без да минава през почти задължителното блусарско звучене на пианото.
БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.
