Джазменските синове понякога продължават бащиния си път – Мърсър Елингтън и синовете му Пол и Едуард и респективно формациите им в памет на дядо им Дюк или пък генерациите в клана Марсалис. Нерядко го развиват до невероятни висини като Мишел Петручани. При дъщерите се наблюдава друга тенденция, почти неприсъща на синовете (с малки изключения, като Тома Дютрон) – вокалната кариера. В тази мини-поредица ще се спрем на няколко интересни примера, първите два от които са свързани помежду си чрез бащите, свирили заедно. Началото е с Петра Хейдън. Поводът – албумът с музика на баща ѝ „Songs from my father„, излязъл в края на 2020.
Петра участва в „семейните” проекти на баща си, басистът Чарли Хейдън. Преди да открие джаза за свое призвание на 14, той пее в кънтри шоуто на родителите си и затова посветеният им „Rambling Boy“ c участието на Петра и сестрите ѝ е в същата стилистика. По това време Петра е записала първото си дуо с китариста Бил Фризел, който години по-рано свири с баща ѝ в триото на Джинджър Бейкър. Петра не е само вокал, въпреки че акапелите по Чарли ѝ се отдават блестящо. Както и сестрите ѝ, за които вече стана дума, струнните са част от родовата памет – тя е и цигулар, сестра ѝ Таня – челист, третата – Рейчъл е басист (като брат им Джош), но и пианист. Трите имат вече два албума като „Haden Triplets“, като вторият „The The Family Songbook“ излиза малко по-рано от „Songs from my father“ на Петра. За разлика от джазовия характер на последния, сестрите остават верни на традиционните фолк и американа напеви, без да стигат до откровено кънтри.
Но думата ни сега е за Петра. Това далеч не е първото ѝ потапяне в имагинерния свят на баща ѝ. Преди години прави няколко акапелни версии на негови композиции („There in a dream“, „Silence“), но сега концентрацията е пълна. Изпълненията са на живо заедно с квинтета на Ник Хейууд, като сред тях има едно парче от „Rambling Boy“ („Shenandoah“), както и една от най-интересните интерпретации на хита на Хейдън с Дейвид Бауи и Пат Матини „This is not America“. Ако бях максималист, щях да кажа, че в подборката липсва посветената на майка ѝ „First Song For Ruth“, но артистите трябва да мислят и за бъдещето, особено дъщерите на джазмените. Нищо че понякога пеят, как не могат да намерят пътя към вкъщи:
