Страх ви е от тъмното или от ято врани, които грачат и се запътват към вас? Тогава в никакъв случай не гледайте филмите на Алфред Хичкок. Определян е като най-великият британски режисьор и често е наричан царят на психотрилъра. Филмите му са изпълнени с насилие, убийства и престъпления, които те карат да тръпнеш във всеки един момент.
Преди да постигне грандиозните си успехи Алфред Хичкок всъщност претърпява множество неуспехи. Първите му четири филма са пълен провал. Снимките на дебюта му в киното „Номер 13“ са прекратени по финансови причини, а впоследствие някои от сцените са изгубени. Подобна е съдбата на филмите „Винаги казвай на жена си“, „Градината на удоволствията“ и „Планинският орел“. Обрат в тази поредица от провали е филмът „Наемателят“, който е успешно финализиран, но освен това и посрещнат с одобрение от страна на критиците. Случайно или не, по този филм като асистент-режисьор работи Алма Ревил – бъдещата съпруга на Хичкок.
Алма е родена на 14 август 1899 г. в Нотингам, но семейството се премества в Лондон, когато тя е съвсем малка. Причината е, че бащата Матю получава работа във филмовото студио в Туикенхам. Това завинаги белязва живота на малката Алма. Нейната мечта не е била да се занимава с кино, но често посещава баща си и неусетно се увлича по това изкуство. Още преди да навърши пълнолетие тя започва да работи там като асистентка. През 1919 г. студиото затваря врати и Алма се мести в Paramount’s Famous Players-Lasky, където среща прочутия режисьор на страшни филми. Алфред Хичкок е известен с предпочитанията си към руси и студени жени – главните актриси във филмите му са именно такива. И въпреки че Алма по нищо не прилича на тях, Алфред се влюбва в нея. Женят се на 2 декември 1926 г. и тя сменя фамилията си от Ревил на Хичкок.
Алма остава до края на живота си с Алфред, макар че животът с него изглежда не е бил много лесен. Като дете той много страда заради наднорменото си тегло и често се затваря сам в стаята си. Баща му също много го тормози, когато малкият Алфред не успее да свърши нещо както трябва. Изпраща го в полицията с бележка да го затворят, защото е непослушно дете. Всичко това травмира бъдещия режисьор: „Аз съм най-страхливият и плашлив човек, когото сте срещали някога. Всяка вечер се заключвам в стаята си, сякаш очаквам някой побъркан тип да дойде и да ми пререже гръкляна. Страхувам се от всичко: от крадци, от полицаи, от тълпите, от тъмното и от… неделята. Освен това ме е страх от филмите ми. Не разбирам как зрителите ги издържат.“ Сред многото му страхове са и жените. Той си ляга с Алма само веднъж, тя забременява и ражда дъщеря им Патриша. След това той никога повече не докосва жена си и твърди, че практически е почти девствен.
Но въпреки многобройните трудности и страхове, Алма не напуска съпруга си, а напротив – тя е дясната му ръка. Работи по повечето филми на Хичкок, сред които „Рингът“, „Психо“ и др. С орловото око на редактор тя забелязва и най-дребните пропуски, а Хичкок казва, че благодарение на нея сценариите на филмите му са съвършени. Г-жа Хичкок става много популярна и много скоро започва да работи и с други режисьори. Тя е съавтор на много сценарии и работи с Ейдриън Брюнел, Бертолд Фиртел и др. Освен това тя се изявява успешно и като актриса. Участва като статист във филма „Наемателят“, а във филма „Историята на Дейвид Лойд Джордж“ на Морис Елви влиза в главната роля.
В един момент Алма сякаш успява да се измъкне от известността на съпруга си и да създаде собствено име в киноиндустрията. Но въпреки това, както и многото трудности в брака си с Алфред Хичкок, тя остава единствената му опора до живот. Когато през 1979 г. получава Награда за цялостен принос от Американския филмов институт, Хичкок казва: „Искам да благодаря на четирима души, които са ми дали най-много обич, признателност, подкрепа и постоянно сътрудничество. Първият от четиримата е филмов редактор, вторият е сценарист, третият е майката на дъщеря ми Пат, а четвъртият е готвачката, която винаги е вършила чудеса в домашната кухня. Имената им са Алма Ревил.“
На следващата година геният на страшните филми Алфред Хичкок си отива от този свят, а Алма го последва на 6 юли 1982 г. За неговите фетиши и лудости са се изписали много редове, но Алма е тази, която никога не спира да го подкрепя. Американският писател и критик Чарлз Чамплин пише, че докосването на Хичкок има четири ръце, две от тях са на Алма.
