„I see trees of green, red roses too.
I see them bloom for me and you.
And I think to myself what a wonderful world.“
Това са от онези думи, които свързваш с конкретен глас. Докато ги четеш и в главата ти вече зазвучава гласът на Луис Армстронг – един от най-влиятелните музиканти на XX в. Макар и роден в бедно семейство, в края на живота си той вече е обявен за най-известния джаз изпълнител на миналия век. Луис Армстронг е носител на Грами, от 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата, а през 2017 г. е въведен в Залата на славата на ритъм и блус.
Харизматичният глас на Армстронг едва ли може да бъде объркан. Слушан и обичан от милиони по целия свят, музикантът омагьосва много представителки на женския пол. Това подсказват и четирите му брака. Армстронг се жени за първи път за Дейзи Паркър, когато е само на 16 години. Те осиновяват племенника на Луис, който е умствено изостанал, а Армстронг се грижи за него до края на живота си. След това се жени още два пъти, докато не среща Люсил Уилсън, с която остава до края на живота си.
Люсил е родена в Бронкс през 1914 г. и е най-малката от четири деца. Бащата има собствен бизнес и семейството е финансово стабилно. Всичко това обаче се променя през 30-те години на XX в. с настъпването на финансовата катастрофа, която унищожава семейния бизнес. Люсил мечтае да учи в колеж, но бързо осъзнава, че това няма как да се случи. Като малка тя танцува и взима уроци по пиано. След като бизнесът на семейството е съсипан се налага да си спомни за тези уроци и да започне работа, за да изкарва прехраната си. Постъпва в клуб Cotton, който се оказва съдбоносен за нея. Тя е най-тъмното момиче в хора, но именно заради това я забелязва Луис Армстронг и пожелава да се ожени за нея.
Сватбата е на 12 октомври 1942 г. От този момент до края на живота си Люсил се посвещава на това да бъде съпругата на Луис Армстронг. Тя се отказва от собствена кариера, за да може да му помага. Дори медения си месец двойката прекарва на турне с групата на музиканта. Въпреки че не обича да пътува и сама купува къща в Корона, Куинс, Лусил прекарва голяма част от живота си на път. Тя често придружава съпруга си на неговите изяви. Шегува се, че в семейната къща съпрузите прекарват само четири или пет Коледи, а през останалото време са някъде другаде, но пък за сметка на това навсякъде имали страхотни приятели, които се стараели да направят празниците им прекрасни.
Люсил се превръща в част от Луис Армстронг, без която той просто не може. Освен че изпълнява ролята на мениджър, тя е и психолог за съпруга си. Той пътува много и често е изнервен, но Люсил умее да създава уют и с безкрайна любов посреща всичките му настроения. Тя е неговата опора не само по време на концерти, а и на всякакви други събития. Често я виждат да споделя и неговите хобита, като например футбола на маса.
Луис Армстронг напуска този свят на 13 октомври 1983 г. и след смъртта му сякаш любовта на Люсил проличава още повече. Дори и тогава тя остава чувствителна към неговата личност и не спира да го боготвори. Освен че се заема да отговори на всички съболезнователни писма, тя организира и турне в памет на съпруга си. Обикаля всички страни, които Луис Армстронг не е успял да посети приживе, главно в Източна Европа, където изнася лекции за работата и живота на музиканта. Тя е инициатор и на това, тенис стадион в Куинс да бъде кръстен на него. Люсил се заема и с превръщането на семейната им къща в музей. Тя става основен двигател на редица граждански и образователни начинания, отново в памет на съпруга си Луис Армстронг.
Люсил Армстронг си отива от този свят също през октомври. В третия ден на месеца през 1983 г. тя получава сърдечен удар, докато е в Бостън на събития в памет на Луис Армстронг. До последната минута на своя живот тя остава докрай отдадена на своя съпруг. След дълго чакане Люсил се събира с нейния любим Луис Армстронг. Може би някъде там от небесата гледат как зелените дървета и червените рози цъфтят, а животът е все така прекрасен!
