Американският писател Робърт Чарлс Уилсън казва, че всички ние сме ефимерни като дъждовни капки – всички падаме и всички попадаме някъде, всички ние се приземяваме някъде. В един ден, в който дъждовните капки са избрали да падат върху софийските покриви, ние сме решили да се „приземим“ на една от най-обичаните улици – „Шипка“. Дъждът пада върху паветата, а ние се разхождаме с чадър в ръка покрай красивите сгради и оставяме „Шипка“ да ни разказва интересните си истории. Макар да е мокра и сива, емблематичната софийска улица си остава романтична и чакаща някой да чуе какво има да ни каже.
Улицата е кръстена на едноименния връх в Стара планина, където през 1877 г. се водят кръвопролитните боеве между защитаващите Шипченския проход и войските на Сюлейман паша. Случайно или не, подобно на величествения връх, софийската улица „Шипка“ води началото си от вярата – вярата, че като защитим своето може би ще бъдем по-добри. Тя започва от района на храм-паметника „Св. Александър Невски“. За неговото построяване българският народ събира близо 2 000 000 лв., а основният камък е тържествено положен на 3 март /19 февруари стар стил/ 1882 г., когато е четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор. И така, кръстена на върха на свободата, „Шипка“ води началото си от храма, който е построен именно в чест на тази свобода.
Започнала от вярата, „Шипка“ продължава да върви по пътя на знанието, защото на №1 ни посреща Националната художествена академия, а малко след това улицата остава заключена между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методии“. Тези сгради не са обединени само от улицата, а и от това, че са все първи в нещо. Националната художествена академия е най-старото висше училище у нас за подготовка на художници в областта на изящните и приложните изкуства. Още през 1864 г. художникът Николай Павлович дава идея за рисувално училище, което става факт на 14 октомври 1896 г. В годините то е преименувано по различни начини, като през 1995 г. окончателно се превръща в Национална художествена академия. От друга страна Софийският университет е най-старото висше учебно заведение у нас. На 1 октомври 1888 г. той е открит не просто като училище, а като Висш педагогически курс. Постепенно се разкриват нови факултети, а през 1904 г. висшето училище става университет. В редиците на първите се нарежда и библиотеката „Св. св. Кирил и Методий“, която е най-старият културен институт в следосвобожденска България. Тя е основана на 17 юни 1879 г. , намирала се е в Голямата Джамия, на улица „Г. С. Раковски“ и къде ли още не, като през 1939 г. започва строителството на тази сграда, която познаваме и до днес. И трите са свидетелство за жаждата на следосвобожденския човек за просвета и култура.
По-надолу „Шипка“ продължава да ни води по пътя на историята. На гърба на библиотеката се намира Докторската градина, която получава името си благодарение на т.нар. Докторски паметник, който се намира там. Той е изграден в памет на медицинските работници, които са загинали по време на Руско-турската освободителна война. Паркът е сравнително малък по площ, но много чист и приветлив. Любопитен факт е, че той е част от стара ботаническа градина, а сред видовете различни растения можем да видим дъб, глидичия и блатен кипарис, както и модерното напоследък дърво Гинко билоба, за което често чуваме от рекламите. Основното залесяване на Докторската градина е свързано с името на проф. Стефан Георгиев, който е и основоположник на ботаниката като наука в България. Днес паркът е един от най-любимите на софиянци. Дори когато вали, той е приветлив и очаква да се разходим по алеите му с чадър в ръка.
С всяка измината крачка улица „Шипка“ защитава името си. Освен че събира училища и библиотеки, „Шипка“ дава покрив и на едни от най-големите интелектуалци и дейци на следосвобожденска България – проф. Любомир Милетич, проф Иван Шишманов, Кирил Ботев и др. Любомир Милетич и Иван Шишманов са едни от най-видните ни учени. И двамата са от първите преподаватели в Софийското висше училище, като проф. Милетич за кратко е и ректор в периода 1900 – 1901 г. Живели са на „Шипка“, близо да любимото училище.
Особено любопитна е съдбата на къщата на проф. Иван Шишманов. Днес в нея се помещава известен ресторант, но някога това е било дом на културата, в който са се срещали видни интелектуалци. Съпругата на Иван Шишманов – Лидия Шишманова, превръща дома в литературен салон по модела на Жорж Санд във Франция. Сред гостите на семейството са били Алеко Константинов, Иван Вазов и др. Не по-малко внимание заслужава и къщата, в която са живели Иванка Ботева и нейният син Кирил Ботев. Той обикновено остава в сянката на брат си Христо Ботев, но е бил не по-малко активен от него. По време на Сръбско-българската война той е ескадронен командир, който извършва разузнавания в тила на врага. Той е и един от шестимата, които цар Фердинанд произвежда от генерал-майори в чин генерал-лейтенанти по повод 25-годишнината от идването си в България. Днес върху фасадата на дома са поставени паметни плочи, а вратите чакат да бъдат отворени, за да ни пренесат в миналото.
Докато дъждът все още вали, ние продължаваме нашата разходка и стигаме до една сграда, която е толкова сива и мрачна, че се слива с обстановката наоколо. Това е къщата на един от най-значимите български архитекти Георги Фингов. През 1906 г. архитектът проектира бъдещия си дом, а три години по-късно семейството му се нанася в нея. Това е една от първите къщи в София в стил сецесион, а един от най-известните елементи е женската глава на входа, която е дело на архитекта Андрей Николов. Самият Георги Фингов е автор на множество сгради, сред които Къщата на Горгас /днес посолство на Франция/, Пета софийска прогимназия „Антим I“ /днес 129 ОУ „Антим I“ и 164 ИЕГ „Мигел де Сервантес“/, 38 Основно училище „Васил Априлов“, което също се намира на улица „Шипка“ и др. В къщата на архитект Фингов някога е кипял живот, защото там са се срещали множество художници, писатели и членове на дружеството „Съвременно изкуство“. За съжаление, тя от години пустее и се руши, но от февруари месец тази година започна реставрацията ѝ и се надяваме скоро да я видим както преди.
„Шипка“ безспорно носи духа на миналото, на вярата и знанието, но едновременно с това е пример за съжителството на много култури. Редом до къщите на Фингов и Шишманов се издигат посолствата на Италия, Австрия, Швейцария и Руският културно-информационен център. Благодарение на тях сградите са добре поддържани, а тази на швейцарското посолство се отличава с красив бръшлян, покрил една от стените на сградата и създаващ романтично усещане.
Освен всички тези сгради и места, които изброихме, „Шипка“ е улица и на много ресторанти и заведения, сгушени между стожерите на вярата и науката. Когато вали, те са тъжни, но и някак романтични. Масите отвън са празни, но зад прозорците те са уютно топли и чакат своите посетители. Дори и в дъждовен ден, „Шипка“ ни очаква да се спуснем по паветата, да затаим дъх и да чуем историите, които има да ни разкаже.
