Художествените критици казват, че различните периоди в творчеството на Пикасо могат да носят имената на различни жени. Колкото е многолико творчеството на художника, толкова различни са и жените в живота му. Освен че ги увековечава в картините си, той успява да съсипе живота им и някои от тях да доведе дори до лудница и самоубийство. Един от най-влиятелните и значими художници на XX в. всъщност е егоцентричен, арогантен и груб. Често цитирани са думите му, че в живота има само два типа жени – богини и изтривалки. Макар и висок само 158 см, по ирония на съдбата Пабло Пикасо успява да превърне в изтривалка всяка една жена, която среща по пътя си. Първата от тях е Фернанда Оливие.
Пабло Пикасо и Фернанда Оливие се срещат в Париж в началото на XX в. И двамата са дошли в известната френска столица, за да търсят начини да се прехранват. Фернанда е дъщеря от извънбрачна връзка и затова е дадена на леля си и чичо си, които я отглеждат. Те се опитват да ѝ уредят брак, но тя бяга и се омъжва за мъж, който я малтретира. Когато е едва на 19 години напуска съпруга си, но без да се разведе и заминава за Париж. Нейното истинско име всъщност е Амели Ланг, но когато се установява във френската столица, сменя името си, за да не я открие съпругът ѝ. В Париж Фернанда става модел на различни художници, докато не се запознава с Пабло Пикасо.
Те се запознават през 1904 г. в известното френско кафене Bateau-Lavoir, където се събира културният елит на това време. Съвременниците на Фернанда Оливие я описват като много красива жена, зеленоока и с изискани маниери. Всичко това е абсолютно достатъчно, за да се влюби Пабло Пикасо в нея и заедно да прекарат седем години от живота си. Когато започва връзката си с нея, Пикасо ѝ забранява да позира на други художници. Егоцентризмът му достига върха си, когато кара Фернанда да лежи по цял ден на дивана в ателието му, просто за да създава хубава обстановка край него.
Фернанда Оливие е свързана с т.нар. розов период в творчеството на Пикасо. През 1901 г. един от най-близките приятели на Пикасо се самоубива и той изпада в много минорни настроения, а този период е определен като син. Тогава Пикасо рисува предимно маргиналните хора в обществото – проститутки, пияници, просяци. Характерното е, че ги рисува в синя и зелена гама. Но всичко това е докато не среща Фернанда и не започва розовия период, в който изобразява предимно пътуващи циркови артисти. Картините му са изпълнени с живот и предимно в розово-червени цветове. В този период Пабло рисува над 90 портрета на Фернанда. Едни от най-известните му произвидения от тези години са картината „Госпожиците от Авиньон“ и скулптурата „Глава на жена“.
Отношенията между Пикасо и Фернанда обаче далеч не са толкова розови. Тя е много ревнива, а пък той напротив – радвал се на женско внимание и не го криел. Между тях често избухвали скандали, което дотегнало на художника. Освен това те живяли и в голяма бедност. Когато идват в Париж, и двамата нямат нищо. В този период от живота си Пабло Пикасо често е принуден да гори картините си, за да не измръзне от студ. Малко по-малко финансовото му състояние се подобрява, но връзката му с Фернанда се изчерпва.
Докато все още са двойка, Пикасо и Фернанда обичат да посещават известното френско кабаре „Мулен руж“, където някъде там зад завесите вече го чакала другата голяма муза на Пикасо – Ева Гуел. Тя стояла там с игла в ръка, за да закърпва скъсаните костюми на танцьорките. Тайно гледала към масата на Фернанда и Пабло и им се възхищавала.
През 1912 г., когато Пикасо постига желания успех като художник, напуска Фернанда. След раздялата си с него тя е принудена да работи от продавачка на антики до касиер в месарница, за да се издържа. Тя успява да подобри финансовото си състояние, когато през 1930 г. публикува мемоари за съвместния си живот с Пикасо – Picasso et ses amis („Пикасо и неговите приятели“). Художникът се опитва по всякакъв начин да спре издаването на книгата, но не успява. Оливие умира през 1966 г. и остава в историята като единствената жена, която е познавала Пикасо в бедността преди да стане световноизвестен.
