Човекът, казват, е социално животно и има нужда да живее в групи, кръгове по интереси, да бъде изслушван и разбиран. Човекът, от друга страна, е животно на навика. Всичко това се промени през последните месеци – освен загубата на ежедневието и социалните контакти, мнозина преживяха и ред други загуби – на близки, на работа и доход, на доверие в реалността и на сигурни опори в познатото ежедневие. Всеки преживява по различен начин тази нова кризисна нормалност, а има хора и групи от хора, които тя изправя пред неумолимостта на безпокойството и тревожността, на депресивните състояния и самотата, на загубата от всякакъв характер, включително и най-вече загубата на социалния навик и простото човешко общуване. За всичко това и за пътищата за неговото преодоляване разговаряме с психотерапевта и председател на Българското общество по групова анализа и групови процеси (БОГАГП) Цветелина Йосифова. Обществото създава онлайн портала за психотерапевтична помощ kabinet.bg, от която може да се възползва всеки в условията на covid-19, а такава помощ често е безценна за рискови групи, за болни и самотни хора.
Цветелина, кога е създадена платформата и как функционира тя?
Kabinet.bg e онлайн кабинет за спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа. Той е съвсем младо начинание на Обществото ни, без реален аналог в България. За мен спешната психотерапевтична тема помощ винаги е била важна идея, по която съм имала желание да работя. Започнахме развитието на идеята през юли тази година. От средата на август Kabinet.bg функционира в пълния си обем. Повод за началото стана пандемията и необходимостта да сме в състояние да осъществяваме психотерапевтична работа онлайн независимо къде се намира човекът, който има нужда от нея. Ситуацията все още е на голяма неопределеност, в която пандемията постави всички ни, целия свят. Ежедневно чуваме числа на разболели се, оздравели и починали от болестта, затрупани сме от често противоречива информация. У нас преживяваме тежка политическа и институционална криза. Всичко това довежда до последици, които повлияват значително емоционалното състояние и психичното здраве на всеки човек. Наред с множеството социални измерения на кризата за всеки един като загубата на работа, живот в икономическата несигурност и неизвестност по отношение на бъдещето, наблюдаваме повишена тревожност, силен страх, безпричинно тъгуване, спохождат ни депресивни мисли, агресия, отключват се стари травми. Спешността е много изявена. Ние отговаряме на тази ситуация и правим психотерапевтичната помощ достъпна и за хора, които нямат достъп до нея, като възможност за облекчаване и лечение на психични страдания.
Даваме възможност хората да се свържат с нас на безплатен телефон 0800 20 202, имейл info@kabinet.bg и чат, както и да се срещнат очи в очи във виртуална видео сесия с консултант-психотерапевт, от когото да получат професионална помощ. Сесиите могат да бъдат индивидуални, семейни или групови, като 5 индивидуални и семейни и 8 групови сесии са безплатни до края на календарната година.
На кого помагате в настоящите условия, но и по принцип?
Всеки случай бива поеман и проследяван от нас индивидуално и в пълна конфиденциалност. Изслушваме всяко страдание, опитваме се да го разберем, да открием какво стои зад страховете и тревогите, да осветим различните страни на преживяванията, да говорим за онова, за което трудно се намират думи. Заедно с човека, който е потърсил помощ при нас, изследваме ефектите на кризата и подпомагаме откриването на личните му ресурси за справяне и оползотворяване по най-добрия за него начин. Достигаме до теми, които досега човекът е пренебрегвал.
Как настоящата криза промени нагласите на хората спрямо такъв тип специализирана помощ и ще бъде ли устойчива тази промяна според Вас?
Спешната помощ и в областта на психотерапевтичната грижа и психичното здраве би следвало да е безплатна и достъпна за всеки. Това е нашето разбиране. Ние се опитваме да направим един първи опит и микро модел на тази услуга. Надяваме се да успеем да я проведем и развием по добър начин, както и да я продължим след края на подкрепата, която имаме в момента и която ни позволява предоставянето на безплатна спешна услуга.
Неизбежно стигаме и до темата за солидарността. Критичната точка, в която се намираме тази година, беше причина за нови форми на солидарност пред общите затруднения и до много по-бърза адаптация към досега неизпробвани начини за среща с другия. В случая на психотерапията – с някой, който умее да чува и разбира проблемите, и който може да допринесе за тяхното облекчение.
Какви са предпоставките и възможностите за промяна в институционализирането на подобен тип подкрепа и терапия?
Нашата кауза се простира и отвъд Covid-19. От години работим за стандартизиране и популяризиране на психотерапията в България. В страните от ЕС, в които психотерапията е обичайна практика от над 100 години и влиза в националните политики за здравеопазване (включително на места психотерапевтичната помощ се покрива от здравната каса и застрахователите – например Австрия и Германия), данните показват, че разходите за общопрактикуващата медицина могат да се похвалят със спад от 17%, a посещенията на лекарския кабинет – със спад до 49% при хората, посещаващи психотерапевт. С други думи – психотерапията е могъщ инструмент за превенция на здравословното състояние и на тялото, през целия живот, а с това и облекчава състоянието на медицинските структури и обществените процеси като цяло.
Психотерапевтите практикуват в различни подходи и направления с дългогодишна история, официално признати от професионалните организации (за Европа такава обединяваща различни подходи е Eвропейската асоциация по психотерапия (ЕАП) и други европейски и световни професионални организации на различните психотерапевтични подходи). Ако психиатрията лекува с лекарства, психологията с даване на съвети и прилагането на тестове, то психотерапията работи чрез различни формати обхващащи ума, движението, тялото, сценичното превъплъщаване в роля и изграждането на образи, включително чрез говорене, и тълкуване на текста на пациента. Това, което качествено различава психотерапевтите от психолозите и психиатрите, е задължителният различен тренинг – освен натрупването на голям обем от въвеждащи и специализирани знания и умение, практически стаж, е необходимо и преминаване през продължителна лична терапия и работа под супервизия от по-опитен психотерапевт. Натрупването на този опит и лично себепознание е продължителен процес и гарантира, че психотерапевтът – когато притежава официалната квалификация според описаните по-горе принципи, може да създаде сигурното терапевтично пространство и възможно най-адекватната среда и отношения, в които пациентът да работи и да се развива. При тези обстоятелства ефективността и резултатите са доказани и ежедневно потвърждавани от задълбочени научни изследвания, включително от най-новите и модерни открития в неврологията и когнитивните невронауки.
