Често се случва човек да бъде силно стреснат от неприятна случка. Особено, ако е тръгнал по инерцията на стандартния и сигурен живот. Дните си минават един след друг, запретнал ръкави, опасан целият от задачи, водещи към нови, все по-значими предизвикателства. Добавяме към най-сложното уравнение, което човечеството познава, скоростта на ежедневието, убийствения стрес и комуникационния поток и какво остава…. Освен лирическият герой, сепнат от надвиснала опасност, да си зададе въпроса: “За какво всъщност живея?”.
Дори, когато го изписва в съзнанието си, вътрешната му душевност сякаш рязко се опразва. Картината напомня опустяла стая със стърчащ до една от стените любим шкаф, окичен със спомени от мигове, дебели книги и места, изграждащи личността. Бързаме да ви успокоим – с нея все още не се е случило възможно най-фаталното. Ако не броим тоталното ѝ обезличаване от непрестанното скролване из чуждите новини, разбира се.
Но сега, в главата на Дейв Бейли, приседнал в стаята на приятеля си от детските години, гравитират далеч по-екстровертни мисли. Спомени за живота преди успеха, за простичките неща, за случайните им срещи из улиците на Оксфорд. За историите, а не петнайсет секундни сторита, които обличат среднощните им приключения из наглед подредения в своите удобни студентски барчета град. Да, сякаш се виждат и днес в смешните си, разноцветни дрехи, нелепи прически – тип “отпред късо, отзад модерно”. Седнали по средата на нощта на тротоара пред затихващия пъб със замечтани погледи към своята кариера. А желанието им е тя да се развие поне толкова успешно, колкото алтернативните революционери и техни съграждани от областта Оксфоршир – Radiohead.
В днешния ден обаче, един от членовете на веселата компания вместо омотан в студийни кабели, се намира в безнадеждната ситуация. Тръбички стърчат от всевъзможни места, а човекът в болничната стая се бори за енергичния си живот. Неговото име е Джо Сийуърд и, когато се намира в обичайната си кондиция, отговаря за верния ритъм в ананасово-алтернативната формация Glass Animals. С него, както се досещате, се е случило нещо лошо. Докато кара своето колело по велоалеите на Дъблин, тежкотоварен автомобил буквално го помита, поставяйки го пред изпитанието на дните му. След седмици, прекарани в споменатата болница, изпаднал в състояние на загуба на говор и движение, Джо започва постепенно да се учи. Да си припомня как се ходи, как осъзнато се комуникира, да чете любимите си книги, докато изчаква тялото му да укрепне.
За приятелите му преживяването е не по-малко травматично. И понеже са артисти, творци на своите преживявания, те използват ситуацията, за да осмислят живота. Движещата сила на Glass Animals – Дейв Бейли, излиза от фокуса на големите фестивали и милионите слушания в стрийминг платформите. Белите листове в тефтерчето се изпълват един по един с въпроси за болката, изкуството и смъртността. В един свой разговор той споделя искрено: “Върнах се назад в спомените за първите си съзнателни години в Тексас. Там живях преди родителите ми да се преместят в Англия. Представите в детския ми мозък съвсем се разместиха. Преживяването беше повече от неприятно, защото мислите ми отскачаха към истински неприятни места, но трябваше бързо да се приспособя към новите условия.”.
Бейли не изпитва искрена радост от това да пише за самия себе си, но болката в очите на най-добрия му приятел го кара да завърти колелото около своите собствени спомени. Така се появява третият студиен проект на квартета от Оксофорд. Кръщават го “Dreamland”. За разлика от предишните продукции на Glass Animals, тази се откроява със задълбоченото обследване на живота на фронтмена Дейв. Той лично описва 16-те песни, като “Wavey Davey”.
В музикално отношение композициите са силно повлияни от саундрака на юношеството на Бейли. Уличен хип-хоп с препратки към G-Funk вълната и онова, с което ще останат завинаги в историята – Dr. Dre, Snoop Doggy Dogg, Busta Rhymes и Missy Elliott. Навсякъде в текстовете към траковете се промъква още една витална питанка: “Как стигнах дотук?”. Изповедите рикошират в ушите на слушателите с нужната за епохата доза бумтящи бийтове в комбо с танцувално съскащи звучета и време тялото да се раздвижи. В синхрон с някаква смес между инди звук, трап нюанси и псайхъделик поп. Стигайки до последния жанр, се изкушаваме да не споменем странното съвпадение, че тази седмица в чарта за нови албуми на Острова, Glass Animals се борят за челната тройка точно с пионерите на това течение – Deep Purple.
За съжаление, Дейв и компания не успяват да достигнат това ниво на иновативност на именитите им предшественици. А и не сме сигурни, че им е нужно. Добре говори за британската култура това излизане от китарния шаблон, което наблюдаваме в последните години. Формации като The 1975, Bombay Bicycle Club и Bastille продължават смело да трансформират по ефектен, топъл и свой начин музикалната среда в Англия. До тях спокойно се нареждат лишените от грандоманщина Glass Animals. Още повече, че използваните бийт похвати стават все по-познати и достъпни за изискващата публика. Това обаче по никакъв начин не отнема от красотата в композиции, носещи духа на “Dreamland”. Отличаваме искрения поклон към културата на Комптън – песента “Space Ghost Coast to Coast“. Феноменалната, както я наричат тийнейджърите, “флекс-вибрация” в парчето “Tokyo Drifting”, подпомогната подходящо от хип-хоп острието Denzel Curry. Мелодичните и лесно припяващи се припеви в синглите “Heat Waves” и “Hot Sugar” ни връщат към корените на синт-поп жанра. А когато за целта са нужни по-напластени инструментали, се появяват композициите “It’s All So Incredibly Loud” и “Domestic Bliss”.
Финалното усещане в албума “Dreamland” напомня на оздравителна ретроспекция на живота на един модерен човек, завихрен от всички тези технологии. На тях дължим сякаш все по-честата загуба на ценности. Но и подобни 45 минутни летни, атмосферични меланхолии позволяват да обърнем внимание на любимите хора. И на самите себе си.
Като подарък към вас приемете тази препратка…. И приятно слушане!
