Какво може да е платното на един творец? Всичко. Това ни доказа роденият в България Христо Явашев, или Кристо, както го нарича светът. Той взимаше пейзажи, сгради, малки и големи предмети, смесваше ги с мечтата си да направи възможно това, което изглежда невъзможно, и създаваше своето изкуство. Изкуство, категоризирано като Environmental Art. Макар и умишлено физически краткотрайно, то ще остане в паметта на света завинаги.
Не знаем дали когато се говори за изкуството на Кристо, не трябва да се говори в множествено число. Като Кристо и Жан-Клод. Въпреки че той е артистът, този който запалва искрата, неговата съпруга е неотлъчната опора и муза. А какво по-велико от това да вдъхновиш друг човек да следва пътя на изкуството? Може би само това да го създаваш. И няма по-прост, по-искрен и по-истински начин, по който самата Жан-Клод да опише колко силен е бил този плам.
„Станах артист, защото го обичах. Ако той беше зъболекар, аз също щях да бъда.“
Красиви и емблематични думи, отекващи в света и даващи ново определение за любовта и изкуството. И доказателство, че те вървят ръка за ръка. И както неговите артистични инсталации са съставени от многобройни важни елементи (кубове, варели, платове), така е и с живота му. Той също има своите най-важни кубчета в живота си, тези които са изградили неговия мост, неговия плаващ кей.
Роден в Габрово през 1935 г., Кристо е потомък на стар разградски род. Получава образованието си в Националната художествена академия в София и след обучение, предимно в социалистическия реализъм, Христо заминава за Прага веднага след завършването. Там се запознава с театралния дизайн, както и с изкуството на художници като Матис, Кандински и Паул Клее, но и с живота на бежанец. Това е мястото, където той решава, че никога повече няма да се върне в България, а ще прокара пътя си на запад. Като много други българи. И ето че през 1956 г. избухва Унгарското въстание и той отново трябва да побегне. Прави го с група лекари, подкупвайки митничар, който да ги натовари във влак, превозващ медицински принадлежности. Затворени в един вагон, без да издават и звук, стигат във Виена. Тук той се превръща в „лице без гражданство“, защото е принуден да се откаже от своето в България. Пътят му обаче продължава: през Женева до Париж, където се случва магията, наречена изкуството на Кристо и Жан-Клод.
Първата година в Париж е трудна. Художникът се издържа, рисувайки портрети, и благодарение на това ще срещне бъдещата си половинка. Един ден е нает да направи портрет на майката на Жан-Клод и така се запознава с нея. По това време тя е сгодена и на път да се омъжи. Жан-Клод е родена на същата дата като Кристо – 13 юни 1935 г., дори в същия часови интервал. Когато разбират това, „астралните близнаци“ се сближават. Въпреки това тя продължава със своята сватба, дори когато разбира, че е бременна от Кристо. Веднага след медения месец Жан-Клод се разделя със съпруга си и през 1959 г. се жени за художника. Така започва едно партньорство, една любов и началото на един нов вид изкуство – тяхното.
Бихме могли да кажем, че новият реализъм, който търси различни подходи за възприемането на реалността и ангажира произведението със средата, е в основата на това ново изкуство. Битовите предмети и буквално всичко, което ни заобикаля, е въплътено в творбата. Точно с това започва да експериментира Кристо – с всекидневните предмети, а неговото платно става целият свят. И ето че през 1961 г. се ражда и първата обща творба на Кристо и Жан-Клод – „Подредени петролни варели и пакетажи в пристанището“.
Пространствената художествена инсталация се състои от петролни варели, опаковани с индустриална хартия, покрити с платнище и наредени в големи структури на пристанището в Кьолн. Инсталацията остава 14 дни, както и повечето им бъдещи творби. Така започва мечтаното от Кристо опаковане на света. Едва ли когато като младеж е споделил своята мечта, той е подозирал, че ще я осъществи с любимия си човек.
Жестът на опаковането става отличителната черта на изкуството на Кристо. Той ще опакова всичко – от телефон и пишеща машина до сгради и мостове. Творецът не смята, че по този начин скрива предмета от света – напротив – разкрива го в различни измерения. Неговите контури все още са там, самият предмет – също, само начинът, по който той се възприема, е различен. Изкуството на Кристо и Жан-Клод е мащабно и е свързано не само с опаковане, макар че това е основният им похват. Едни от най-известните им произведения са „опаковки“ на големи сгради, мостове и дори острови. Сред най-забележителните им и емблематични творби са:
„Опакованият Пон Ньоф“ в Париж
„Завеса в долината“, Колорадо
„Чадърите“, Япония и САЩ
„Обградените острови“, залив Бискейн
„Опакованият Райхстаг“, Берлин и още много други.
Кристо и Жан-Клод никога не търсят печалба от творбите си. Двамата артисти цял живот сами спонсорират работата си, като доходите им са единствено от скиците и предварителните работи по проектите. Инсталациите им са отворени за публиката безплатно, защото дори самите зрители са част от произведението. Целта на изкуството на Кристо и Жан-Клод винаги е била чисто и просто радостта от създаването и подарената на света красота. Като „Плаващите кейове“ (2016 г.) – първата мащабна работа на Кристо след смъртта на Жан-Клод и една от последните преди неговата собствена. Този проект буквално дава на хората възможността да „ходят по вода“ върху плаващата жълто-оранжева и дълга 3 км пътека в езерото Изео в Италия.
Изкуството е в това да твориш красота, да направиш хората част от него и то да е част от тях. Точно това постигна Христо Явашев – доближи хората по-близо чрез своите творби, превърна света в свое платно и всички в едно цяло. А творбите му? Както казва той, принадлежат на всички, докато не изчезнат. Изисква се смелост да твориш, а още повече, когато знаеш, че творението няма да е твое. Именно със смелост една мечта бе превърната в реалност – светът да бъде опакован.
