Журналистът Даниел Ненчев: “Всеки разговор разширява радостта или тъгата ни”

10/12/2019

Кой каза, че в България не се раждат световни таланти? Личности, успели да докажат стойността на идеите по различен и индивидуален начин. 

 

Въпросът се явява излишен за дългогодишния журналист и вече официално писател Даниел Ненчев. Познавате го, като чаровния мъж от телевизионния екран, впечатлил аудитория и колеги в ролята на водещ на сутрешния културен блок, в ефира на Българската национална телевизия. 

 

Чели сте задълбочените му анализи и разговори по страниците и табовете на редица популярни печатни и дигитални медии. Към днешна дата се радваме на журналистическата интуиция на Дани в авторско телевизионно предаване, посветено на модерната българска културна идентичност. С нестандартни теми, развивани от интелигентни гости, въпросната ТВ поредица ни дава различна посока за възприятие на света.  

 

От 5-и ноември, благодарение на Даниел Ненчев, вече разполагаме и с образцово показно как се съставят смислени и модерни интервюта. Събеседници са познатите на света с творчеството им: театралният режисьор Александър Морфов, недостижимият артист Христо Явашев – Кристо, оперният диамант Райна Кабаиванска, писателското чудо Георги Господинов, своенравният художник Недко Солаков, стихията на театъра Камен Донев, Самуел Финци, Капка Касабова и много други. Разговорите с тях са едновременно сложни, но и директно докосващи същността на читателя. 

 

Те са обединени под шапката на дебютната книга на Даниел Ненчев – “Идеи без граници: 30 интервюта със световни артисти от България”. По думите на автора “отлично оформено полиграфическо бижу”. С над 200 цветни снимки от водещи български фотографи, въздействащ дизайн от художника Анна Симеонова и български кириличен шрифт Moderato от типографа Илия Груев, общуването с читателя се превръща в пълноценно и приятно преживяване. 

 

Такъв се получи и разговорът ни с Даниел. Затова решихме да ви го споделим. 

 

Дани, как би открил дискусията за произведение, което така ярко се откроява на книжния пазар? Какъв въпрос би задал на автора на такава книга? 

 

Винаги, във всичко, което човек прави, ключовият въпрос си остава “Защо?”. В случая, обърнато към рамката на нашия разговор, основното питане явно е:  “Каква е целта на книгата?”. След официалната премиера, която направихме заедно с издателството и срещите ми с публиката, осъзнах, че отговорът клони към нуждата на хората от подобни културни срещи. 

 

Те по някакъв начин могат да обобщят живота ни, да му придадат по-различен смисъл от онзи, който сме свикнали да възприемаме от масовите медии. Книгата ми “Идеи без граници” е като антидот, като хапче, което по някакъв начин да лекува негативизма на прехода. Старае се да го стори не със самоцелен позитивизъм, а с конкретни, големи постижения на личности с нашия културен код. Артисти вдъхновили милиони хора по широкия свят през изкуството. Опитах се да събера на едно място срещи с най-светлите българи. 

 

Каква е силата на представените от теб 30 световни артисти от България? 

 

Най-силното въздействие на хората от изкуството е способността им да обединяват всички. Без значение дали са сини или червени, жълти или бели по политически убеждения, футболни пристрастия или каквото се сетиш. Артистите са наистина тези, които могат да свържат емоциите ни. Затова и реших да създам книга в тяхна чест. Приемете го, като почит към дългогодишните им усилия, като благодарност за това, което са ни дали.

 

В тази връзка, тук се сещам да споделя тъжния факт: българската култура е умираща култура. Българският език е умиращ език. Английският ни поглъща десетилетие, след десетилетие. Та, затова проекти, като книгата “Идеи без граници” съхраняват нашето общество. Дават допълнителни, спасителни глътчици въздух на това, което наричаме България. 

 

Тези личности, за които говориш, съхраняващи българския дух, как според теб успяват да впечатлят международната публика? 

 

Първо, разбира се, те го правят с талант. Второ, което според мен е изключително определящо, е способността им да представят на света нещо различно. Онази специфичност, идваща от българския им културен код. Тези международно признати артисти носят онова, което представляваме. Веднага давам пример с Христо Явашев – Кристо. Идва от Габрово и навсякъде разказва своята история. Във всичките си произведения Кристо показва текстила, боите, варелите – всички материали, които е виждал във фабриката на баща си. Нея комунистите я заграбват, а баща му хвърлят в затвора. Това е причината Кристо да търси изход от тоталитарната власт, от диктатурата, от системата. Бъдещата сензация в съвременното изкуство не бяга от България и от своето семейство. Напротив от тях взима най-същественото и го предава на милиони ценители. През цялото време всичко, което създава Христо Явашев – неговите произведения, които са над всичко, в тях можеш да разчетеш елементите на нашата родна култура. С това можеш да привлечеш вниманието на света – с лична история и идентификация. Няма нужда да се гордеем или да се срамуваме от това, че сме българи. Единствено трябва да знаем, че с тази своя идентичност можем да бъдем интересни на други човешки същества по тази планета. 

 

Коя от представените в книгата ти личности е направила най-големия скок в развитието си? 

 

О, със сигурност – Кристо. Той е несравним с нищо друго. Все пак създава нова вселена. Не знам колко хора знаят, че неговият бизнес модел се изучава в Харвард. Христо Явашев излиза отвъд рамките на галериите, дилърите с изкуство, кураторите, купувачите. Само, че Кристо излиза от този модел, за да създаде своя собствена, оригинална система за финансиране. Посредством нея той и екипът му реализират проекти за десетки милиони долари. Ето как се заличават граници, извоюват се свобода и независимост. А артистичният дух лети в друго измерение. 

 

Връщаме се отново към границите. И няма как да не те попитам: кои според теб са границите, без които можем? Тези, от които можем да се откажем и да бъдем по-успешни.

 

За мен границите, без които можем да живеем, са ограниченията на езика. Ние сме затворени в българския, на който общуваме. Факт е – много малко хора по света го използват освен нас. 

 

Имам предвид обаче нещо друго. В живота, каквото и да кажем то създава реалност – с положителен или отрицателен знак.    

 

Ако кажеш, че нещо не става, че нещо е грозно, преходът ни е провален, всички са маскари и България се населява от кофти хора – тези думи се натрупват някъде в пространството. Ако изречеш друго: в България живеят свестни, талантливи хора, имаме шанс, нищо не е загубено и разполагаме със страхотни възможности, осъзнаем ли, че всъщност днес няма граници и това ни освобождава да пътуваме, където си поискаме, то вече сме една стъпка по-близо до успеха. Това, което се опитвам да споделя е: езикът определя границите. С него човек може сам да ги постави или да се опита да ги прескочи. Всичко, каквото казваме носи значение. Всяка дума, изречение, звук, които произвеждаме, всеки разговор помежду ни разширява радостта или тъгата.

 

В този контекст, може би точно идеите са превода между езиците и ограниченията. 

 

Напълно съм съгласен. Особено, когато са на полето на универсалното истинско изкуство. А кое е то? Това е творчеството, резултат от усилията на артисти, музиканти, художници, които:

 

  1. притежават безусловен талант. 
  2. са изключително упорити и постоянни да го развиват. 
  3. в най-добрия случай са постигнали академично образование. Тоест стъпват на цялото познание на човечеството до този момент. Запознати са с него, усвоили са най-важното и са създали собствени стил и пътеки в изкуството. 

 

Както спомена, изкуството съдържа магията да свързва хората. А как дотук се възприема дебютната ти книга “Идеи без граници”?

 

Досега получавам изключително позитивни отзиви. Най-ценни от тях са на хората, които усещат вдъхновението от книгата. Ако това издание послужи за генериране на още добри и работещи идеи – значи съм си свършил работата. Бих се радвал, ако се появят хора, стремящи се да станат поне толкова успели, колкото са тези 30 артисти. Трябва да си дадем сметка – животът в България и света представлява една постоянна еволюция. Примерът на всички тези гениални хора на изкуството може да ни послужи само да бъдем по-стойностни човешки същества, по-добри в професията си. Сега се сещам, какво споделя илюстраторът, номиниран за Оскар Тео Ушев в “Идеи без граници”: “Всичко е възможно за всеки. Не намирам себе си за кой знае колко различен или талантлив. Аз обаче съм трудолюбив. Това ми помага да успея.”  

 

А, как се промени Даниел, работейки по книгата? Защото историите на тези световни артисти от България се обединяват от теб по някакъв начин. 

 

Честно да си призная, чувствам се привилегирован от четиригодишен да знам, какъв ще бъда в живота. Дядо ми беше журналист и неговата работа ме запали по професията. Още като дете видях, че когато си истински любопитен и добронамерен, и когато… Всъщност на първо място трябва да обичаш хората. Това отношение извеждам преди всичко останало. Ако си настроен така към света, това ще ти позволи да комуникираш пълноценно с човешките същества. А, това си е цяло богатство, нали?! Защото добрите отношения между хората ги правят щастливи. И, за да не звучи безпочвено това твърдение, ще припомня какви резултати дава най-старото социологическо изследване, публикувано преди 80 години от Харвардския университет. То се съставя на базата на отговорите на 724 участници, отговарящи на въпроса: “Какво ни прави щастливи?”. Учените се фокусират върху 268 второкурсници в Харвард и 456 шестнайсетгодишни от една от най-проблемните области на Бостън през 30-те години на миналия век. Десетилетия наред изследователите измерват най-различни фактори в живота на хората посредством въпросници, медицински прегледи и интервюта. Изводът от социалното изследване е: добрите връзки, качеството на взаимоотношенията ни поддържат, нас хората, по-здрави и щастливи. Така мога да отговоря. След всяка среща с хората, а когато те са от величината на артистите, на които е посветена книгата “Идеи без граници” е още по-специално, човек се обогатява. Става духовно и физически по-щастлив. Хубавите разговори помежду ни осмислят живота. 

 

Ако искате да станете част от тях – потърсете лилавата корица, с намигащи жълти букви. Те ще ви окрилят и ще потвърдят, че ако искрено вярвате в една посока – то тя е вашата. И е успешна!

 

 

 

от

публикувано на: 10/12/2019

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: