Този четвъртък ще се качим на един емблематичен трамвай, за да се повозим по едно театрално направление, което ще ни отведе в колоритния град Ню Орлиънс. Там ще се сблъскаме с контраста между класическата пиеса на Тенеси Уилямс „Трамвай „Желание“ и съвременната ѝ постановка на режисьора Бенедикт Андрюс, която Кралският театър на Великобритания ще ни предостави безплатно. В ролите на емблематичната Бланш Дюбоа и нейният антагонист Стенли Ковалски влизат актьорите Джилиън Андерсън („Досиетата „Х“) и Бен Фостър.
Спирката, на която трябва да се качите, е YouTube каналът National Theatre, денят е четвъртък (21 май), а часът: 21 ч. Ако изпуснете първия трамвай, имате на разположение една седмица, за да станете част от тази изключително високо оценена от британската критика постановка.
Оригиналната пиеса „Трамвай „Желание“ на американския поет и драматург Тенеси Уилямс е приета за класика в американския театър. Поставена за първи път през 1947 г., още на следващата година за този свой безспорен шедьовър той получава първата си награда „Пулицър“. Пиесата е силно повлияна от американската действителност след края на Втората световна война. Това е време, в което работническата класа с нейното трудолюбие, но и първичност, залива като огромна вълна замиращите аристократизъм и идеализъм, давейки ги в тежкия и сив делник на реализма. Тези два основни контраста са представени чрез образите на идеалистката Бланш Дюбоа и първичният Стенли Ковалски. В оригиналната продукция, поставена на Бродуей през 1947 г., те са изиграни от не толкова известните тогава Джесика Тенди, получила награда „Тони“ за най-добра актриса в пиеса, в ролята на Бланш и Марлон Брандо като Ковалски. Оригиналната постановка е режисирана от Елия Казан, който режисира много от представленията на Тенеси Уилямс.
Огромният успех на пиесата вдъхновява множеството ѝ бъдещи адаптации в различните форми на сценичното изкуство. Най-ярката от тях на лондонската сцена е поставена от Сър Лорънс Оливие. В неговата постановка в ролята на Бланш Дюбоа влиза тогавашната му съпруга Вивиан Лей („Отнесени от вихъра“). Тя ще изиграе Бланш и в легендарната филмова продукция „Трамвай „Желание“от 1951 г., а нейн партньор ще е Марлон Брандо.
Вариантът на постановката, която ние ще имаме възможност да видим, има своята премиера на 23.08.2014 г. в театър „Янг Вик“ в Лондон, където е и заснета от Националния театър на Великобритания, и от 16.09.2014 г. е част от програмата Националния театър на живо (NT Live).
Австралийският режисьор Бенедикт Андрюс режисира както за Австралия, така и за Европа, изявявайки се в театъра и в операта. Известен е със своята работа върху класики, на които придава нов прочит, адаптирайки ги. Той вече е режисирал „Трамвай „Желание“, преведен на немски, през 2009 г. в Берлин. Това, което го кара да се завърне към пиесата отново през 2014 г., във вече оригиналния и по-поетичен английски на Тенеси Уилямс, е любовта му към произведението и самата Джилиън Андерсън. Тя от край време иска да изиграе емблематичната Бланш и е почитателка на работата на Андрюс. И така, магията по продукцията започва.
В „Трамвай „Желание“ от 2014 г. режисьорът не изневерява на стила си и изненадва с новости, които издигат пиесата до високите оценки на британската критика. Макар оригиналният текст да е запазен, времето, което в оригинала е следвоенна Америка, е издърпано в по-съвременни години, за да се измести фокусът от историческото време. Подсказват ни го не само облеклото на персонажите и чисто сценографския облик, но и саундтрака, който придружава постановката. Наред с джаз композицията на Алекс Барановски могат да се чуят и рок парчета от Пи Джей Харви.
Сценографията е впечатляваща. Сцената, представяща модерен апартамент в Ню Орлиънс, се върти почти през цялото време, предлагайки различен ъгъл за зрителите. Пространствата са без стени, няма интимност. Интересен факт е преходът между различните сцени. Самите актьори извършват необходимото, като през цялото време не излизат от образ и създават впечатлението за непрекъснатост на действията.
Основното, върху което драматургически се съсредоточава Андрюс, са взаимоотношенията между персонажите. Те са изследвани на по-дълбоко ниво, развити са и са поставени на фокус в една театрална сцена, на която господства минимализма. Именно по този начин се набляга на присъствието на актьорите, а междуличностните връзки изпъкват в тесния апартамент в Ню Орлиънс.
Там застаряващата южняшка хубавица Бланш Дюбоа, останала вдовица, търси спасение в дома на своята сестра Стела и съпругът ѝ Стенли Ковалски. В този вариант на пиесата образът на Стела също е изнесен на преден план, а в нейно лице ще видим актрисата Ванеса Кърби. В британската критика Стела е сравнена с бойното поле, на което сестра ѝ и мъжът ѝ водят своята разрушителна битка.
„Не искам реализъм. Искам магия!”
Основният сблъсък, описан толкова добре от емблематичната реплика на Бланш, остава и в този вариант на пиесата – този на идеализма в нейния образ и на реализма, приел лицето на Ковалски. Страхът от смъртта и старостта кара Бланш да живее постоянно с желанието да бъде по-деликатна и по-фина от суровото време, в което живее; да търси начини, предимно чрез заблуди и лъжи, да се държи млада и да се представя за такава. Това обаче води единствено да сближаване с алкохола и до една психически нездравословна спирала, водеща я до нейния край.
Началото на пиесата с няколко думи описва метафорично целия живот на Бланш. В първата сцена, в която тя пристига пред апартамента на Стела и Стенли, тя казва, че, за да стигне до тук, първо е взела трамвай „Желание“ („Desire“), след това се е прехвърлила на друг, наречен „Гробища“ („Cemeteries“). И ето че е на улица „Елисейските полета“ („Elysian Fields“), древногръцкото място на край света, където мъртвите души блаженстват.
За да проследите и вие тази траектория на живота на най-емблематичния персонаж на Тенеси Уилямс, представен чрез иновативната и призната постановка на Бенедикт Андрюс, посетете линка в YouTube канала на Кралския театър на Великобритания.
Линкът към постановката вече не е активен.
