Изпълнителка, която влетя с много талант на музикалната сцена. Направи го с енергията на тийнейджър, разполагащ с безкрайната енергия да покори света, първоначално като част от формация на шоу за новоизгряващи музиканти. Впоследствие по препоръка на журналиста Пиерс Морган заложи на своите сили, за да оправдае очакванията на публиката. И своите, вероятно. Последваха два отлични микстейп проекта. Всеки от тях, изпълнил задачата си – да популяризира идеите на изкусителната дама от Оукланд. Песните ѝ постигнаха още една главна цел: Kehlani подписа договор с голям лейбъл. Представителите на корпорацията Atlantic Records не чакаха втора покана. Действаха с ясното съзнание какъв ярък артист стои пред тях.
Последва супер успешен първи студиен албум с подходящото провокативно заглавие “SweetSexySave”. В него вдъхновената от Марая Кери госпожица изяви по-скоро своята поп страна. Но със забележителната дълбочина на блендата ѝ меломаните сякаш чуваха посоката, в която може да се развие нейната кариера. До тук, както сами забелязвате, планът сработваше. Само че с течение на турнетата и огромното публично внимание се отключи тежко наследство с всякакви зависимости. Проблемите в личния живот на новата тийн любимка изплуваха сред обществеността, а сложните взаимоотношения с влиятелни личности като баскетболиста Кайри Ървинг, артиста PartyNextDoor и G-то от Западния бряг YG. Любови, раздели, пикантни сторита в Instagram остават част от играта. Даже покачват рейтинга в някои случаи.
При музикантите от новото поколение подобни мрачни моменти от живота все по-често служат за вдъхновение за най-стойностните им композиции. А днешният носталгичен, скрит зад предпазната маска свят, изпитва искрена нужда от смислени песни. С хубав аранжимент, успокояващи вокали и разчувстващи истории, към които да изрази съпричастност. Вероятно изброеното, а и склонните към умерена мелодрама тийнейджъри, са сред причините за триумфалното завръщане на 90-арската R&B стилистика. Почвата беше подготвена от изградилите се сплотени нео-соул общества от двете страни на Острова. Яркият пример – селекторът, продуцент Jay Kay и неговата облачно-звукова революция Soulection. Но благодарение на разместващи пластове изпълнители и композитори с подчертана любов към края на миналия век, потокът сякаш се обръща. Споменаваме отличителна група начело с Khalid, Kiana Ledé, Col3trane, Leven Kali, Syd от the Internet, Janelle Monáe и спираме до тук.
В разгара на пролет 2020-а, която дори не се състоя, пристига вторият студиен албум на Kehlani. Едва ли би могъл да бъде с по-подходящо заглавие за периода – “It Was Good Until It Wasn’t”. По думите на изпълнителката песен след песен слушателят внимателно разлиства нейния дневник. В основата му е песента “Everybody Business”. Нов прочит, със силно акустично присъствие, на любимия ритъм от песента “Frontin“. Ярък, ранен хит изпълнен от рапъра Jay Z, а платинената композиция е на Фарел Уилямс. В текста дамата от Оукланд протестира срещу предразсъдъците спрямо нея: “Не мога да отговарям за приписваните ми луди грешки… Чувам всяка тяхна дума и се опитвам да ги игнорирам.”.
Още напластени нюанси усещаме в “Toxic” – парещ разказ за онази опасна, но и безкрайно платонична любов. Всъщност тези две песни дават точна снимка за бълбукащия океан от емоции в душата на Kehlani. Песните са кратки, съдържателни, фокусирани до степен тиктакане. Или, както е музикалният терминал – мелодиите в инструментала вървят по клик. Аналогията с доброто старо R&B се усеща в кристалния звук и безкомпромисната бленда нa вокала. Да, някои по-изискващи слушатели настояват за текстове, при които не всичко води към завивките. Но, от друга страна, музиката е достатъчно разнообразна, за да издържи нетърпението на слушателя.
Трикът се дължи сякаш на поставената златна среда между мейнстрийм прийомите и завоите из джаз пресечките. Кадифените импровизации в саксофона на майстора Masego галят съзнанието в композицията “Hate the Club”. Съчетани с грабващи вокални прогресии. За вариативност безспорно подсказва и подобният на грегориански напев с ефекти в друг трак от записа – “Bad News”. Към акцентите в новия албум на една от кориците на новото R&B движение поставяме динамичната, дори с рап речитатив “Serial Lover”. Съчетанието между акустични китари (сякаш най-после се завърнаха в модерната музика, точно през такива песни) и брилянтно измислени припеви (усеща се почерка на канадския продуцент Boi-1da) заслужава солидни похвали от публиката.
Ескпериментирайки с комерсиалното, Kehlani определено се справя с трудното наследство от супер успешния първи албум. “It Was Good Until It Wasn’t” не се нуждае от излишна сапунираност, като да кажем “Changes” на Justin Bieber, но със сигурност е обречен на поне такава положителна реакция. И, както гласят все повече тематични плейлисти в стрийминг платформите – “R&B музиката, в сегашно време намира пътя към слушателя.”.
