Искаше ми се да нарека този текст Френологична виртуална разходка, за да се пошегувам с псевдонауката френология и да поставя под съмнение приравняването на научни с псевдонаучни или наукоподобни факти, каквото често можем да видим напоследък из виртуалните лабиринти на интернет, в частност из форумите и социалните мрежи. Още повече, че това, което през XIX век се е смятало за научен или наукоподобен подход, малко или много е повлияло на „мястото“, където ще отидем. Може би за да добавим някаква стойност към видеото, което стана причина за този текст.
Музеят, към който се насочваме, не е сред най-популярните, но за сметка на това е сред най-важните. Можем да го наречем музей на живота и смъртта (и всичко, което ги съпътства), но с уговорката, че тук това са изцяло човешки понятия, а може да го наречем и зловещ, ала зловещ по един сериозен, буквално научен начин.
Мютер е музей към и на Медицинския колеж на Филаделфия и е създаден след дарение от Томас Дент Мютер, хирург, който искал да подобри и реформира медицинското образование в Щатите в средата на XIX век. Дарението всъщност представлява 1700 експонати и 30 000 долара, а лекарят правилно предвижда, че приемайки го, музеят ще трябва да наеме куратор, да изгради подходяща сграда за крехките експонати в колекцията, да разшири колекцията и да започне провеждането на лекции. Музеят остава верен на каузата на доктор Мютер и в годините до днес колекцията нараства с още 25 000 експонати.
В нея има какви ли не странности, но сред най-важните експонати и колекции, притежавани и излагани в музея, е мозъкът на Алберт Айнщайн, гипсова отливка на двама мъже от Сиам, задали със странната си съдба смисъла на определението „сиамски близнаци“, както и общия им черен дроб. На музея са дарявали себе си и части от себе си хора със специфични и рядко срещани заболявания, които обикновено в XIX в. са пътували с циркови трупи, като тази на П.Т. Барнъм, за чиято история има дори заснет филм. Но въпреки странната прилика на музея с именно такова шоу, както този текст, така и видеото, което ни предлагат от музея, имат много по-сериозно предназначение. Да не говорим за самия музей, който е място за студентите и другите посетители да се запознаят с много редки болести, а дори и загадъчни медицински случаи, за които дълго е търсено научно обяснение.
Именно тук се появява френологията, която през XIX век е обяснявала спецификите в интелектуалните и емоционалните качества на различните хора с формата не просто на черепа, а на мозъка, под чийто натиск самият череп добива своите уникални характеристики (sic!). На тези уникални характеристики и тяхното оразличаване и тълкуване се посвещава Франц Йозеф Гал, който се смята за създател на френологията (тя между другото има дълготрайна и устойчива популярност – от началото на XIX в. до средата на XX много хора са си обяснявали едно или друго в конкретен човешки характер именно с формата на черепа (мозъка).
Колекцията от човешки черепи на доктор Йозеф Хъртл, станала притежание на музея преди век и половина, е една от най-забележителните му колекции. Тя е интересна не само като музеен експонат, но и по отношение на антропологичните и медицински изследвания, а освен физическия достъп до нея от страна на посетителите на музея, колекцията е налична и онлайн за учени от цял свят. Доктор Хъртл събира тези черепи с основната задача да развенчае твърденията и славата на френологията. Популярността ѝ обаче е такава, че заради изследванията си той е отстранен от Виенския университет.
В музея се съхраняват какви ли не истински човешки експонати (разбира се, има и гипсови отливки, както и модели от восък). Любопитно е, че един от начините за обогатяване на колекциите е чрез частни дарители, без значение дали служители на музея, техните близки или просто хора, които искат да дадат нещо от себе си на науката. Такива са случаите с отделни парчета човешка кожа (дори и най-вече, когато става въпрос за медицински състояния) – експонати, които безспорно имат научна стойност.
За мнозина този музей ще изглежда зловещ, някак оголващ човешкото до само и единствено материалната му наличност. Но той ни показва какви сме ние, какво трябва да знаем за себе си, за телата си, показва ни как изглеждат те, от какво са изградени, какво може да се обърка с тях. Този музей е жива памет за нашите тела, тяхна история, практика и теория. Защото всеки ден си служим с телата си, но докато нещо не се обърка с тях, не осъзнаваме колко важни са те всъщност. А фактът, че във видеото от виртуалната разходка звучи Gymnopedie 1 на Ерик Сати показва, че тези лекари от Филаделфия знаят и доста за душата освен за тялото. Узнайте и вие.
