Когато чуем „музей“, почти винаги си представяме място с избрани експонати, които в общия случай са красиви и интересни с нещо историческo, естетическo или научно. Как обаче да си представим музей, който е събрал в себе си най-странните, понякога зловещи и чудовищни артефакти в човешката история. Можем да се хванем на бас, че по света има много подобни странни музеи, посветени на странни черти от човешкия характер или пък на странности, които можем да открием в самата природа. Обаче.. днес музеите са затворени и не можем да проверим. Разбира се, онлайн пространството ни идва на помощ. За разлика от някои музеи, които веднага предложиха виртуални разходки из залите и колекциите си, има и такива, които започнаха така наречената #curatorbattle и тази битка им се услади.
Битката се разразява в Twitter и първоначално е невинно състезание между куратори от различни музеи, докато в средата на април Йоркширският музей предлага надпревара за най-зловещ или най-странен музеен експонат. Тогава атмосферата на кураторската битка преминава към по-тъмната страна на тъмните музейни шкафове и към по-тъмната страна на човешката изобретателност, въображение, а понякога и суеверие и наивност. Докато се разхождаме из туитър, всяка следваща странна снимка ни се струва възможен победител в тази надпревара.
Първата публикация в състезанието се съхранява в Йоркширския музей – кок на римска дама от III-IV век, в който все още стоят фуркетите. Наш фаворит са диорамите, съхраняващи се в York Castle Museum, представящи миньори и картоиграчи, направени от рачешки крака и щипки. В публикацията си в Туитър кураторите отбелязват, че като типични викторианци създателите много са харесвали странните и зловещи неща. Оттук следва, че викторианци сме и ние.
От музей в Норуич отговарят на предизвикателството почти веднага с малък игленик с формата на бобова шушулка, в която наместо зърна има малки руси, вероятно отново викториански глави, които ни изпращат едновременно при Джонатан Суифт и неговия Гъливер, но и при „Джак и бобеното зърно“.
Сред най-реалистичните странни обекти е този, предложен от Националния армейски музей в Лондон – замръзнали отхапани човешки пръсти, доста добре запазени. Музеят Platt Hall (музей на костюмите в дома на бивш търговец на платове) предлага направени от восък човешки глави, които носят истински зъби и истинска коса. И се усмихват, както отбелязват от музея.
Музеят на немската история впечатлява със защитна маска от времената на чумните епидемии през XVII-XVIII век, а в отговор финландският музей Raahe предлага водолазен костюм от XVIII век, доста добре запазен и доста зловещ за днешния поглед.
Маските и куклите са сред най-зловещите обекти, това би казал и Е.Т.А. Хофман, без да е нужно да разглежда селекцията за Битката на кураторите. Същото би потвърдил и Жорж Батай за експоната, предложен от музея Boerhaave в Нидерландия, който представя историята на науката и медицината в колекциите си. Кутия, пълна с очи, ни повече, ни по-малко.
В надпреварата не се включват само музеи, а и специалисти в различни научни области, включително специалисти по музейно дело и съхраняване на експонати. В същото време голяма част от нишовите музеи по света, които показват само местната история, обичаи, занаяти и понякога странности, чисто и просто нямат акаунти в Twitter. По тази причина с хаштага #Creepiest Object се появяват и публикации от „немузейни“ хора, които помагат на местния музей да се включи в редиците на най-големите странности. Именно това се случва с публикуването на некропанталоните – според исландския фолклор това са панталони, направени от човешка кожа, чиито джобове за една нощ се пълнят с монети. Пред тази легенда ирландските леприкони бледнеят като герои от филмче на Дисни.
Битката на кураторите може да продължи до безкрай и тя е чудесен повод музеите да се разровят из колекциите си, голяма част от които остават скрити за външния поглед. Тази битка показва две много важни неща, които понякога пропускаме в ежедневния си живот – че странностите са навсякъде, буквално навсякъде около нас и фактът, че невинаги ги виждаме, е само въпрос на защитни механизми. Интересно е, когато тези механизми паднат. Тогава от мътната материя на вековете и обичаите изплува лудическата фигура на чудовищното човешко въображение, чиято квинтесенция обичайно можем да видим у учения, художника, артиста, лудия, но често и в съвсем, съвсем обикновения човек.
