През изминалия месец “Бинар” се опита и продължава да се опитва да намести парчетата от пъзела Украйна. Предлагаме ви да си припомним различните гледни точки.
Кризата там и противопоставянето между източната и западната части на държавата изглежда нерешемо. Младата европейска държава е поле на геополитически конфликт, а хората, живеещи в различните й части са коренно различни и виждат пътя си различно.
За това кои са играчите в Украйна, в състояние на гражданска война ли е страната, какви са геополитическите интереси и ще надделеят ли радикалните сили попитахме политическия анализатор Петър Якимов.
Връщаме поглед назад към момента на еуфория след трагичната смърт на 100 души от двете страни на барикадата, когато президентът Виктор Янукович напусна поста си и избяга от страната в посока Русия. Тогава всички бяха вперили поглед в несметните богадства, изоставени от бившия държавен глава и обкръжението му. Богатсво – на фона крайната бедност на народа на Украйна, богатство, открадното именно от този народ, без значение кой е майчиният му език.
Тогава за това дали революцията спечели, ще изяде ли своите деца и подвикването на „Ура“ за завземането на властта от така нареченета опозиция, затваря ли ни очите за реалността попитахме д-р Тодор Тодоров, преподавател във философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Българските медии отделят повече внимание на гледната точка на западните сили – Европейския съюз и САЩ. И макар че тя безспорно е важна, а ние отдавна сме направили своя цивилизационен избор журналистиката трябва да показва всички гледни точки, да предоставя цялата налична информация, а зрителят, читателят и слушателят сами да решат каква е истината. Именно затова потърсихме кореспондента на БНР в Москва Васко Михайлов, за да ни разкаже какво се случва в Руската столица и как изглежда картината, погледната от Москва. Защо рейтингът на Владимир Путин скочи главоломно, кой ще загуби най-много от взаимните икономически и дипломатически санкции между Великите сили, следи ли Кремъл внимателно реакциите на България и какво значи това за националните ни интереси. Отговорите на тези въпроси и много други въпроси търсим в следващия материал.
Крим се превърна в ябълката на раздора в този конфликт. Всяка от страните намери изконни исторически основания да предяви претенции за владение над полуострова. Основна тема в публичното пространство се превърна въпросът за така наречената от Запада окупация от руските войски, за геополитическото значение на Черноморския флот, за съдбата на местното татарско малцинство и за украинските войски.
След присъединяването му към Руската федерация обаче пред местните хора изникват въпроси за снабдяването с жизнено важни неща като вода и електричество, които досега са идвали от континентална Украйна, а желанието им за по-висок жизнен стандарт се сблъсква с неяснотата за някои основни свободи.
Какво реално се случва в Крим попитахме отново журналист, който следи ситуацията от мястото на събитието. “Бинар” се свърза с пратеника на Russia Today TV в Симферопол Пола Слиер (Paula Slier). Тя се включи пряко от столицата на полуострова, за да разкаже какво е видяла за прекараните три седмици там. Пола е посетила и Донецк в Източна Украйна, така че споделя цялостния си поглед над проруски настроените части на страната.
Разбира се един от най-важните погледи е от мястото, където започна всичко – майдана в Киев. Там, където стремежа към свобода, демокрация и по-добър живот се сблъска с диктатурата, оялото се от тежка корупция олигархично управление и неясните разнопосочни сили из улиците на града. Най-тежкият удар за хората, излезли на протест, превърнал се в революция, се оказа смъртта на 100 души и от двете страни на барикадата. Убийството им стана причина за смяна на властта в Украйна, но въпросите кой е издавал заповедите, защо снайперистите са стреляли и по двете враждуващи групи и има ли външна намеса в съдбата на страната остават отворени.
Как изглежда демокрацията от майдана в Киев и каква е равносметката след бурните събития в страната от последните месеци попитахме украинските журналисти от радио “Свобода” – Инна Кузнецова и Богдана Костюк. Говорим си за вкуса на свободата и подготвени ли са за задълбочаващата се икономическа криза, която ги връхлита. Както и какви са очакванията им за изхода от изборите за президент на страната на 25 май и кой всъщност е на власт в момента.
Обективната журналистика и свободата на словото са основни теми за радио “Бинар”, така че решихме да попитаме хората дали смятат, че медиите в България вършат работата, за която са призвани и дали се чувстват достатъчно добре информирани за кризата в Украйна. Мислят ли, че чуват всички гледни точки и как ще се развият събитията оттук нататък – и за качествената журналистика у нас, и за съдбата на украинците.
Тръгнахме из софийските улици с микрофон в ръка и с учудване установихме, че почти няма човек, който да няма мнение по този изключително важен въпрос. Макар че мненията са двупосочни – някои смятат, че информацията е достатъяно, а други, че е еднаква навсякъде и едностранчива, като позицията на Русия е замъглена, всички се вълнуват от качеството на медиите и демокрацията.
Радио “Бинар” продължава да следи събитията в Украйна, битката за надмощие между Русия и Запада и как политиците ни защитават българските държавни интереси. Дали това, което е истински важно за страната ни не отива на заден план в момент на предизборна кампания. Ще измести ли популизмът държаните ни интереси и могат ли различните звена на управлението на да постигнат единомислие за стратегията на България в тази тежка ситуация за света и Европа.
