Националното знаме е един от най-важните символи на българската държава, на нейната независимост и единството на българския народ.
Има ли знаме, което да се смята за първообраз на националното знаме?
Историята му започва през далечната есен на 1876 г. и е свързана с живеещия в Браила родолюбец и влиятелен търговец Иван Параскевов, преселник от Ямбол, щедър дарител на българското училище в града, един от основателите на Българското книжовно дружество в 1869 г., активен участник в Добродетелната дружина.
Иван Параскевов сам проектира трицвета на знамето, вече утвърден сред българската емиграция в Румъния. Изборът на цветовете не е случаен и се определя от наложилата се традиция в българската революционна символика. Трите цвята се срещат както поотделно, така и в различни цветови съчетания. Георги Раковски в поемата си „Горски пътник“ от 1854 г. пише за „храбри войводи със зелени пряпорци“. В съставения от него през 1858 г. „План за освобождението на България“ се казва, че народното знаме ще бъде „на червено платно, от едната страна ще има изображение на лъв с надпис „Свобода или смърт“, а от другата – кръст с надпис „Бог с нами, напред!“. За първи път съчетание от трите цвята се появява в униформите на Първата българска легия, формирана от Раковски през 1862 г.
Първото трицветно червено-бяло-зелено и с коронован лъв знаме развява четата на Филип Тотю през 1867 г. През следващата 1868 година четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са облечени в бели панталони и мундири от зелен шаяк, обточени с червени гайтани и носят трицветно зелено-бяло-червено знаме. Интересно е да се отбележи, че трицветът е много популярен в средите на българската революционна емиграция и се използва основно от чети, които са организирани от нея. Знамената от Априлското въстание 1876 г. са предимно едноцветни, в по-голямата си част зелени, по-малко на брой червени, а главното знаме на Панагюрския революционен окръг е с червено лице и зелен гръб.
На 6 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна, заедно с многобройна българска делегация от Румъния и Русия, присъстват на церемонията по връчване на Самарското знаме в лагера на Българското опълчение край Плоещ. Няколко дни по-късно те предават Браилското знаме на Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на Четвърта опълченска дружина. По неизвестни причини освещаване на знамето не се случва нито тогава, нито по-късно. То не е връчено на никоя опълченска дружина и няма сведения къде се намира по време на войната.
Кога е узаконено националното знаме?
През 1881 г. символът на българската държавност е предаден в княжеския дворец заедно с останалите опълченски знамена, където се съхранява в Знаменната зала. Едва през 1930 г. и в края на своя живот Стилияна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме е в Царския дворец и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. Първообразът на българския национален трицвет е предаден на Главния военен музей през 1946 г., заедно със Самарското знаме, знамената на Първа, Втора и Пета опълченски дружини, знамето на четата на Филип Тотю и др. Знамето на Стилияна Параскевова е една от най-ценните реликви в богатия знаменен фонд на музея, където се съхранява при подходящ постоянен климатичен режим и без достъп на дневна светлина. През 1965 г. и 1984 г. е реставрирано и консервирано със съвременни технологии в реставрационното ателие на Националния военноисторически музей.
Какво олицетворяват цветовете на националното знаме и променя ли се то през годините?
Символиката на българското знаме не е точно установена и има редица вариации. Най-общата представа е, че трите цвята се свързват с националната ни история и бит. Като символ на духа, мира и свободата, белият цвят олицетворява миролюбието и другите добродетели на българския народ. Зеленият цвят символизира свободата, връзката на националното знаме със знамената на борците за национално освобождение /хайдути, четници и въстаници/, плодородието на българската земя и привързаността към род и родина. Червеният цвят изразява преди всичко мъжество и смелост. Той е най-често срещаният цвят в хералдиката и символизира пролятата кръв в борбата за свобода и независимост.
