Националният етнографски музей: един от най-старите архиви в държавата

25/02/2020

Националният етнографски музей съдържа над 50 хиляди артефакти събирани от 1906 година насам от всички региони на България и българските общности в чужбина, от различните културни, етнически и религиозни общности, които населяват страната ни. Той е важен архивен център за нематериално културно наследство от гледна точка на богатствата, които съдържа. Пример за неговата уникалност са запазените пълни записи на всички събори на народното творчество в Копривщица от 65-а година до днес. И всичко това все още на носители, които не са достатъчно трайни.

 

Именно поради тази причина Националният етнографски музей, като част от консорциума Наследство.БГ, избран за изграждане и развитие на Център за върхови постижения по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, ще изгради три нови лаборатории за дигитализация на движимото и недвижимото културно наследство, за да бъде то съхранено и предадено на бъдещите поколения на България. Повече за проекта и къде ще се реализира, разказва доц. д-р Петко Христов, директор на Института за етнология и фолклористика.

 

 

Архивът на ИЕФЕМ е един от най-старите в държавата и е наследник на архива, създаден в Народния музей, който е опазен и до днес, въпреки че през 40-те години по време на Втората световна война бомби попадат точно върху сградата, в която се намирал музеят. Значителна част от него е унищожена, както и архивните документи. Тогавашните учени са успели да съхранят голяма част от него, запазвайки го в мазето на днешното 7-о училище и след това пренасяйки ги до в сградата на Двореца, където през 50-те години е създаден Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. До ден днешен това богатство се опазва там, но съвременността изисква други условия и форми на неговото съхраняване и представяне. В научния архив се пазят плаки с образи, рисунки и акварели  извън текстовете, които представят пълноценно народната ни култура.

 

Ани Кирилова, гл. ас. в Института, разказва повече за това богатство, как и защо е важно то да бъде съхранено, а също така допълва картината около залите на Двореца, в който ще се помещават новите лаборатории.

 

 

 

Автор: Божидар Янев /Радио София/

 

 

от

публикувано на: 25/02/2020

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: