Свикнали сме да гледаме на скритата камера като на нещо леко и забавно, дори тъпо и ненужно. Не казвам, че не е така. Но всъщност скритата камера черпи началото си от много по-дълбоки извори. Всевиждащото око, което знае какво правиш по всяко време. Намираме го при Оруел, а ако станем много щури и задълбаем още повече, ще го намерим и в религията. Не казвам, че „Шпионката на Коко“ е част от божественото, но не казвам и че не е.
Тази седмица ви предлагаме три култови скрити камери, пък вие си преценявайте.
Taxicab Confessions (1995)
Старичко е, но идеята е добра. Нищо неподозиращи граждани се качват в такси, за да стигнат до където трябва да стигнат. Нещата, и разговорите, които се случват по нюйоркските улици остават завинаги запечатани в камерите. Понякога случаите са забавни, понякога са тъжни, но винаги са истински и верни.
Impractical Jokers (2011)
Може би най-добрата употреба на скрита камера e за комична употреба. Четирима приятели от детството, които са страшни кретени, се редуват да изпълняват предизвикателства от останалите приятели пред непознати хора. Поставят се в крайно неудобни ситуации без да имат никаква друга причина да го правят, освен че е забавно.
Punk’d (2003)
От времето, в което MTV беше готино и Ащън Къчър беше млад и несериозен. Най-мащабното и популярно предаване от жанра си. С десетки опити за репродукции в различни страни. Но истината е, че такъв формат може да работи само в Америка, защото там има звезди, каквито няма другаде. А обстоятелствата, които Ащън и компания им поставя, рязко ги връща на земята и ги кара да се държат по-зле и от простосмъртните.