Всички се сещаме за поне един научно-фантастичен филм, в който миниатюрни роботи вършат важни задачи във или извън човешкото тяло. „Матрицата“ на сестри Уашовски е един добър пример, но вероятно не най-добрият, предвид факта, че роботите в този свят са изградили реалност за хората и са организирали живота им. Всички сме чували и за развитието на т. нар. Internet of things (първата крачка към владичеството на машините, с намигване). Какво обаче за живи роботи? И то не какви да е, а носещи у себе си стволови клетки от жаба. Не е ли това още един пример, че научнофантастичният жанр вече не може да „смогне“ на развитието на технологиите. А и нека не забравяме, че научаваме това в седмицата, в която успешно бяха проведени тестовете по капсулата Dragon Crew на проекта на Илън Мъск Space X.
Разбира се, заглавието ни се шегува, но не съвсем. Ксеноботите са наречени на името на африканската жаба, от която са взети стволовите клетки – Xenopus laevis – и са всъщност първите в света „живи“ и самоподдържащи се роботи. Те са големи по-малко от милиметър и без проблем биха могли да разгледат човешкото тяло отвътре. Като всички наноботи, които сме виждали „на кино“ или за които сме чели, те могат да работят в групи, да плуват и да „вървят“.
За разлика от представата ни за тях, те обаче никак не изглеждат като роботи – по-скоро като парчета розова плът, които се движат и могат да изпълняват множество задачи – от почистване на океаните от замърсявания с пластмаса до доставка на лекарства вътре в човешкото тяло. За целите на последното част от ксеноботите приличат на геврек или поничка – имат дупка в средата, в която да бъде пренесено лекарството. Не само това обаче е възможната полза за човешкото тяло и неговото здраве – ксеноботите са толкова малки, че могат да се разхождат в кръвоносните ни съдове и да почистват стените им. Наречени от създателите им „живи машини“, ксеноботите биха били от голяма полза и в изучаването на клетъчната биология, но, както се оказа, някои виждат в тях и възможна употреба за военни цели, нещо, което може само да ни разочарова.
Стволовите клетки са най-общо универсални клетки, от които могат да се развият различни органи, а това ги превръща в идеален обект на изучаване. Те се вземат от жабешки ембриони и се оставят да се развиват, а след това са „изработвани“ в различни „дизайнерски“ форми, невиждани в света около нас. Различните клетки в телцето на ксенобота развиват своите функции подобно на клетките в естествен жив организъм – иначе казано, ксеноботът има кожа, но също така и нещо като сърдечен мускул, чиято функция е придвижването му. За разлика от традиционните роботи, тези „живи“ роботи са разградими, както всеки биологичен материал. Освен това те са много по-приемливи на вид от човешка гледна точка, за разлика от металните или пластмасови роботи, чиято необичайност може да е плашеща за нас. Но не е ли естественият им вид твърде естествен?
Възможно ли е докато правим нещата така, че да ни изглеждат естествени, всъщност да се движим все по-навътре в uncanny valey, без да го знаем и осъзнаваме. Възможно ли е от нашата естествена позиция на създатели, на богове, да направим по свой образ и подобие същества, които да наследят Земята след нас? Тези въпроси изникват, когато четем, че „способни да направим 3D биологични форми, то тогава бихме могли да поправяме вродени дефекти, да препрограмираме тумори, връщайки процесите на делене в тях до нормалните им темпове, да се възстановяваме по-бързо от травми, да лекуваме дегенеративни заболявания, и, не на последно място, да победим остаряването“. Стремежът ни към безсмъртие, стремежът ни да разберем тайните на живота, да разберем сами ли сме в този огромен Космос, всичките ни стремежи и желания – ще ни направят ли те по-щастливи в отделните ни човешки животи или постепенно ще ги превърнат от нещо естествено със свой край и начало, в нещо вечно, и поради това вероятно мъчително?
Ксеноботите имат собствени хранителни запаси и могат да оцелеят за около седмица, за разлика от еднодневката на Луната, която живя твърде кратко. В подходяща среда ксеноботите могат да живеят и няколко седмици повече, а учените бързат да потушат поне част от опасенията ни, казвайки, че въпреки че суперкомпютър е създал тези миниатюрни нови същества, надали той би имал зли намерения спрямо нас. Да видим. А всичко започна от една африканска жаба.
