Нишките, преждата и всичко, което можем да направим с тях ни очароват, а в заглавието на този текст изобщо няма метафора, напротив – то е много буквално, твърде човешко. От митологията, през литературата и киното, та чак до занаятите – нишката, която да следваме се проточва чак до Бордо. Именно в един научен институт в Бордо изследователите са отгледали прежда от човешка кожа, която може да бъде ползвана в хирургията. Наречена „човешки плат“ или „човешка прежда“, а след дългогодишния опит в трансплантационната и естетичната или пластична хирургия наименованието ѝ никак не е изненада.
Човешката прежда, за разлика от синтетичните конци, използвани в операциите, не създава проблеми с имунната система на оперирания и така улеснява оздравителните процеси. В същото време тя може да бъде оформена в различни размери и дебелини, което я прави подходяща за използване при различни типове операции – и когато става въпрос за фини шевове, и когато операцията е по-сериозна. Конците са направени от фибробластни клетки (именно тези клетки, които правят заздравяването на рани възможно), отгледани на листове и допълнително оформени в желаните размери.
И тук вече става интересно – с тази прежда може да се плете, да речем с бодовете на английския ластик (sic!), а това прави възможностите за прилагането ѝ в хирургията на практика неограничени. От нея можете да изплетете дебел сноп или цяла „шапка“ (орган), като тази техника не налага използването на заготовка или скеле. Разбира се, не говорим за орган в истинския смисъл на думата, а по-скоро за джобчета от тъкан, тръби или клапи от тъкан. Просто плетете в желаните текстура и форма. Изследователите вече са правили опити с животни (изплели са присадка от човешката прежда за артерията на тестова овца), а тепърва предстоят и опити с хора (държим да заявим, че ние не правим разлика между тестовете с животни и тестовете с хора).
Новият материал изглежда се държи добре и както отбелязахме по-горе – един от основните му плюсове е липсата на тежък имунен отговор срещу конвенционалните медицински конци. В допълнение тази прежда може да бъде основа за производството на здрави човешки тъкани, които да се ползват навсякъде в човешкото тяло, където е нужно. Като оставим настрана зловещо звучащото нарицателно „човешка прежда“, което навява асоциации за филм на ужасите, и като се абстрахираме от факта, че тази прежда дълго време няма да успява да стига до достатъчно пациенти, основно заради тестове, патенти, лицензи, заради завоите и лабиринтите на науката и бюрокрацията, е чудесно, че науката намира още и още начини да изненада себе си и нас.
Но кои са тези нас, ако не същества от клетки, празни пространства и химия. Мислейки за тези почти алхимически експерименти с фибробластерите, си мислим за Жан Батист-Грюнуй от романа „Парфюмът“ на Зюскинд и неговите опити с човешкото тяло. Впрочем филмовата адаптация на романа беше по-скоро слаба, твърде мрачно заснета и изпускаща съществени моменти от книгата, поне по наше мнение. Един от тези аспекти е показването на човешкото тяло в някаква негова граничност – в конкретния случай граничността на ароматите. Именно пресечната точка между наука, алхимия и изкуство е мястото, където се срещат човешката прежда и романи като този.
Няма как да не помислим за Новия Прометей на Мери Шели, роман който пък ще ни прати при един изключително странен филм отпреди десетина години: Subject two. В същото време не можем да не отбележим, като изключителни любители на езиковите игри, че старото и добре познато плът от плътта ми вече звучи като плат от плата ми.
