Така смятаме ние, а ако не вярвате в това, ще се опитаме да ви убедим. Още Платон сравнява начина, по който виждаме света, с пещера, върху чиито стени се проектират сенките на нещата. Ние пренасяме платоновата алегория върху киносалоните и още един път потвърждаваме, че киното също е илюзия. Древните индийци са вярвали, че светът е майа – двойствените явления, които изграждат реалността. Но когато говорим за илюзии, трябва да сме готови да ги видим навсякъде, понякога, всъщност много често, дори да ги създадем. За хората, правещи обърнати къщи, а те са достатъчно много по земното кълбо, илюзията е именно в това:
За фокусниците и маговете илюзията е в друго, както показват и два холивудски проекта от последните десетилетия – „The Prestige“ и „Now you see me“. И ако вторият е шумна, типично холивудска история за това как може да бъде измамен някой в днешния свят, то първият все пак се докосва до неизразимото във фокусническото изкуство и неговите връзки с магичното и с науката. Да успееш да видиш двата аспекта на един предмет или обект, да разбереш законите, които го управляват и начините, по които си взаимодейства с околния свят, да го обърнеш, както правят строителите на обърнати къщи, да го пренесеш от контекста, запазвайки илюзията, която предметът носи със себе си, но и да му дадеш нов нюанс илюзия, заради новия контекст. Все неща, които човечеството прави от години по множество и различни начини.
Най-новият музей на София е именно Музеят на илюзиите, а ние мислим, че той би бил интересен както за възрастни, така и за деца, най-вече защото с част от илюзиите в него понякога се срещаме в ежедневието, без напълно да разберем тяхната мощ и влияние върху начина, по който гледаме на света. Други са не толкова явления, колкото буквално оптични играчки, а най-интересните и древните сред тях са далекоизточните вълшебни огледала от бронз, чиято огледална повърхност функционира като нормално огледало, докато те могат да проектират релефните изображения на задната си страна, тогава когато са осветени. Почти на същия принцип работи литофанът, с тази разлика, че материалът, от който е направен той, е не масивният, плътен бронз на азиатските огледала, а лек и крехък порцелан, който при осветяване проектира образите си.
Зоотропът и праксинотропът пък са прародителите на киното и всъщност именно те приличат много на представата ни за платоновата пещера. Сред подобните им илюзии е тази за „забавяне на времето“ (забавен кадър и явлението постоянство на времето, на принципа, на който работи и телевизията), създадена чрез светлината от стробоскоп, излъчвана на къси и интензивни проблясъци. Разбира се, голяма част от илюзиите, както използвани от киното и телевизията, често са откривани и от художници, психолози и изобщо учени от различни области на познанието. Сред тях в музея можете да видите илюзията на Джастроу, с която сме се сблъсквали и ние в по-големи мащаби. Сред другите илюзии са тези на Вундт, Сандер, Понци, Орбисън или техни производни. Оптичните илюзии и оптичните „джаджи“ показват както своя технически аспект, така и механизмите, по които работи човешкото око и възприятие. Ако прокарате ръцете си по телената мрежа в музея, ще усетите гладка повърхност между тях, каквато там няма, така че не говорим само за сетивото на зрението, но и за други сетива, които можете да измамите в музея.
Ако има полза в изучаването и откриването на илюзии, то тя е именно в гореспоменатото и не можем да не отбележим научно-образователния аспект на една голяма част от експонатите в Музея на илюзиите – сред тях е и дискът на Ойлер – явление, с което част от нас са се сблъсквали в ежедневието (когато изпуснете капак на тенджера или монета, въртенето на диска се ускорява рязко преди да спре). Стъклото Рейформ пък пресъздава оптичен ефект, който наблюдаваме когато светлината се отразява във вода. „Джаджата“ обаче, с която ни плени експозицията, е сферата на Тесла. Тя представлява стъклена сфера, пълна с газове под ниско налягане, активирани от променливо електричество с голяма честота и високо напрежение.
Освен усещането за вездесъща илюзия, която е навсякъде около нас, музеят на илюзиите ще ви даде и усета да разпознавате част от илюзиите, а за по-порасналите деца ще бъде и забавно, и образователно преживяване. А нашият текст, който започна при The Prestige (филмът, в който Никола Тесла и неговата наука се появяват) и обърнатите къщи, се връща пак при тях. В музея няма цяла обърната къща, но една обърната стая определено приковава вниманието на деца и възрастни.
