Освен ако не сте паркетен лъв, едва ли се замисляте върху начина, по който поздравявате близки, познати, непознати (ако въобще имате навик да го практикувате). Без значение дали сте на тясна планинска пътека или сред усамотени пясъчни дюни като вид нудистки рай, няма как да не сте се питали защо при случайна среща непознати се или не се поздравяват. Да не говорим за асансьор или дори при качване в превозно средство. Още със стъпването си в Мадрид или Париж чужденецът не може да не се възхити на факта, че всеки пътник поздравява шофьора на автобуса, като в повечето случаи е изпреварен от него. Дори и диригентът на Симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин в едно свое скорошно интервю определяше страната ни като изключително приветлива в сравнение с огромната страна откъдето идва и където трудно можеш да видиш усмихнати продавачки да те поздравяват, макар и със служебно школуван глас.
Оказва се, че в музиката – поп, джаз, етно – поздравите са на особена почит. Плейлистът включва безсмъртни и съответно влезли дори и в разговорната реч изрази като “Hello, Dolly”, “Hello Goodbye”, “Salut”, “Ciao cara, come stay”, “Salud, dinero y amor”… Да не говорим, че и на френски, и на италиански един и същи израз може да значи и „здравей“, и „довиждане“. Всъщност, още с появата си в 1964-а като реклама за едноименния мюзикъл, версията на Луи Армстронг казва гудбай на хегемонията на „Бийтълс“ с три последователни хита номер 1 в топ 100. Чуйте веднага след нея тази на Ела Фицджералд месец по-късно, за да се уверите веднъж завинаги, че именно Луи (без никакво С) е правилното произношение на името му. В президентската си кампания в същата година Линдън Джонсън слага своето име вместо Доли във версиите на Каръл Ченинг и Оскар Бренд. Сигурно като отмъщение към един от претендентите – негови съперници, Дизи Гилеспи, в чиято предизборна платформа Луи Армстронг (сетете се защо) е предложен за министър на селското стопанство.
Три години по-късно Пол Макартни прави показно пред помощника на мениджъра им, импровизирайки на момента, като го кара да казва обратното на това, което току-що е изпял. Години по-късно пред биографа си Пол твърди, че всичко е дошло от астралния му знак (Близнаци) и от желанието му да представи възможно най-положително дуалистичния характер на света. „Това бе много лесна за писане песен“ – твърди Пол, който въпреки кредита на Джон като съавтор е неин единствен създател. Джон в началото я смята за елементарна в сравнение със собствената си за сингъла, но бързо разбира комерсиалния ѝ потенциал.
В средата и края на седемдесетте можеше да се учи френски (и не само) по песните на Джо Дасен (“Salut”, “Salut les amoureux”). Първата половина на осемдесетте е белязана от колосални поп-хитове по темата за поздрава – Лайънел Ричи (“Hello”) и Пол Маккартни (“Give my regards to Broadstreet” –намигване към мюзикъла от 1904-а “Give my regards to Broadway“) и до ден-днешен могат да напълнят всеки дансинг с баладите си . В 2019-а Даниеле ди Буонавентура обърна в балада песента на италианските партизани, използвана и за лайтмотив на най-успешния испански сериал по света, “La casa de papel” (включена е и една от версиите от саундтрака му). С подобен характер е и версията на Марк Рибо с Том Уейтс. И понеже сме на италианска вълна, припомняме и версия на „Вали“, по-известна като „Чао, чао, бамбина“, както и оригинала на Ива Дзаники, спечелила за трети път Сан Ремо в 74-а. И накъде без Челентано, десет години по-рано („Чао, рагаци“), т.е. отново се връщаме в годината на „Хелоу Доли“.
