По какъв начин изкуството достига до нейно величество публиката? Как един албум, песен или цялостна продукция отразяват чувствителността и индивидуалността на един артист? Въпроси, от които вероятно се вълнува всеки модерен музикант, защото за разлика от преди двадесет години, днес повече от всякога отговорите зависят изцяло от него. А правилното им решение би могло да го отведе към така бленувания път на успеха, по който забелязваме утъпкани от големи музикални корпорации пътечки. Мастити, но и привидно добронамерени продуценти, готови да инвестират сериозни средства. На каква цена обаче и дали успехът ще коства свободата на твореца да се изразява и да бъде себе си? 

Може би до голяма степен това ще се случи. Вероятността системата да форматира индивида си остава валидна заплаха, и за съжаление често сме срещали подобен сценарий. В края на второто десетилетие на 21-и век добрата новина е, че ако си решил да действаш самостоятелно, разполагаш с алтернативни възможности музиката да достигне до подходящата публика. Два успешни модела за реализиране на музикална продукция в последните години ще ви представим в следващите редове и ноти. Те сякаш отразяват артистичната индивидуалност в културата от двете страни на Океана. Затегнете коланите. Отлитаме първо до Северен Лондон, а след това се прекачваме с директен полет за Чикаго. Кодовите имена са Jme, Skepta и Chance the Rapper.

Boy Better Know

Грайм музиката от Острова вече минимум десет години се асоциира с действителен културен феномен. Афро-англичаните, идващи от различни точки на света, промениха ефира в големите английски градове. Нещо по-съществено – артистични момчета и момичета с родители от Нигерия, Етиопия, Тринидад и Тобаго, Гана и прочее, продължават да изживяват своите мечти. Така те стават пример и придават смисъл за по-младите агенти. 

В подобна атмосфера, по улиците на луксозния, но и наситен със съмнителни личности квартал Тотнъм, израстват двама братя с нигерийски корени. Възпитани да разчитат преди всичко на собствените сили, през 2005 г. Джоузеф младши – Skepta и Джейми Аденуга – Jme създават музикалната организация Boy Better Know, позната с абревиатурата BBK. 

Целите пред лейбъла – да създава собствена авторска продукция и да успее да я дистрибутира по собствени канали, директно към гладните за нови барове и бийтове маниаци. 

Бизнес-моделът държи на индивидуален подход в най-буквалния смисъл. Няма посредници, не се промъкват мениджъри и дистрибутори на процент. Хората получават дисковете си лично, от ръцете на любимеца си.

Трудното начало за BBK не дава повод на момчетата да се отказват. Още повече, че към братята Аденуга се присъединява Кръстникът на грайм културата – Wiley. С неговото мощно влияние, продукцията на лейбъла става истинска сензация сред тълпата, а популярността на артистите дава повод за сериозни обиколки из британските клубове. Постоянството, хъсът и различните стратегии за споделяне на музика водят до сериозни успехи. За най-значим сред тях бихме посочили отличения с награда Mercury за 2016-а албум “Konichiwa” на Skepta. Роля за постигнатото изиграват слушането на албума в стрийминг платформите. Достъпните за широк кръг хора Spotify, Apple Music и YouTube изстрелват артиста от Тотнъм на световно турне, включващо три континента: Азия, Европа и Северна Америка. 

И, ако за големия брат Аденуга стриймингът работи, то за Джейми истината изглежда по друг начин. Третият му албум “Integrity” от 2015-а се появява единствено чрез традиционните носители – диск и винил. Цели 4 години по-късно Jme отново реши да използва същия подход. 

Новият албум на Джейми Аденуга носи заглавието “Grime MC”, но не бързайте да го търсите в интернет. Няма го! Артистът и шайката му от Boy Better Know го предлагат само под формата на физическо копие. Заветното издание поне до този момент може да се закупи единствено ако се разходите до някой от големите, ъндърграунд музикални магазини в Лондон, а според някои източници дори и там го няма. 

Все пак JME явно предвижда някакъв жест към феновете извън Британия. Ако ще оцените “Grime MC”, следете внимателно случващото се в следващите дни тук. Може пък и да ви излезе късметът. Защото едно птиченце, желаещо да запази анонимност, ни сподели: петaта тава на по-малкия брат Аденуга звучи класно. С вещата помощ на артистите Wiley, Giggs, Skepta, Preditah и Shakka. 

Всъщност, провъзгласеният от феновете за Кръстник на грайма Wiley защити решението на своя партньор във BBK:

“Стилът ни е физически жанр. И като нишова музика, най-добре да я държим далеч от корпорации, чартове и всякакви подобни.”

Думите на Кръстника обикновено са последни!

Разбилият правилата Chance the Rapper 

Всички сме на борда, нали?! Добре, защото идва време да се потопим в чикагската култура. За това има достатъчно причини, но най-актуалната се нарича Ченсълър Бенет.  

Chance the Rapper, както го наричат феновете му, е хип-хоп изпълнител, екс-вокал в класически госпел хор в “града на ветровете”, продуцент, нашепващ на Кайние Уест мъдри слова (например, че си трябва човек да удря по един кръст от време на време) и най-вече….

Chance the Rapper стана първият в историята музикант спечелил Грами награда за “Албум на годината” без нито, подчертаваме, нито едно продадено физическо или дигитално копие. За да бъдем коректни във възхищението си – въпросният mixtape проект “Coloring Book” успя да получи огромното признание на Американската музикална академия до такава степен, че представителите ѝ промениха правилата. 

Благодарение на това “Coloring Book” се превърна в първия изцяло базиран на стрийминг услугите албум в историята, който попада в престижната класация за продукции Billboard 200. Нещо повече mixtape-ът дебютира на завидното 8-о място в чарта с резултат от 57.3 милиона стриймвания в платформата Apple Music, което се равнява на 38,200 физически копия. (метриката, въведена през 2014-а от Billboard е: 1500 дигитални стриймвания = 1 физически запис). 

По този начин Chance the Rapper успя да демонстрира успеха и на обратната на английските му колеги Boy Better Know стратегия. Изцяло подчинена на модерните технологии, без нужда от каквито и да е инвестиции в производство и физическо разпространение, екипът на музиканта от Чикаго с усмивка финтира системата с ясното послание:

“Не творя песни безплатно, а го правя за да бъда свободен. Не вярвам в кралете, предпочитам да съм подчинен на Кралството.” 

Какъвто и начин за издаване на музика да изберат съвременните артисти, качеството на продукцията им остава водещо. Jme и Boy Better Know от Лондон, и представителят на Чикаго – Chance the Rapper, споделят своя личен път към успеха. Стратегията им олицетворява начина, по който гледат на консуматорския съвременен свят. 

А може би точно той ще подскаже следващите формати за слушане на музика. Вярваме, че тя ще се развива стойностно и любопитно.