Балетът, тази тиха и нежна страст изисква много отдаденост и труд и това знае всеки, докоснал се дори веднъж до станка. Всеки, разбрал чрез собственото си тяло колко изискващо и в същото време даващо изкуство е балетът, трудно може да се откаже, особено когато е талантлив. Ръцете на Мая Плисецкая в „Лебедово езеро“, ролята на Натали Портман в „Черен лебед“ на Дарън Аронофски и не на последно място забавната лекция за Физиката и балета са, условно казано, „върхът на пирамидата“ на знанието ни за балета. Частното, лично знание е на тези, които живеят и дишат on pointe, за които fouetté, plie, sissonne, échappé не са просто думи, а изразяват и начина, по който тялото работи, за да създаде красота от себе си. Какво е днес балетът и кой танцува балет, какво изисква той, но и какво дава на танцуващия, къде е границата между хоби и професия и какво коства да бъде премината тази граница? За всички тези неща, но и за най-важното – как се преподава балет, си говорим с Мария Гезенчова – балерина в Софийската опера и балет с редица участия като солист, както и дългогодишен преподавател по балет. Ще започнем отзад напред.
Мария, коя е твоята роля, соловото ти изпълнение, което те определя и заради което си танцувала цял живот?
Не мога да кажа, че имам роля, която ме определя. А категоричното си решение, че Балетът е моята съдба, съм взела още като много малка. Родителите ми имаха отношение към изкуството, макар професиите им да не бяха свързани с него. Имахме плочи с класическа музика, на която танцувах у дома. Бях изключително впечатлена и омагьосана от балетни откъси по телевизията, но когато за първи път попаднах на балетен спектакъл на живо – вече знаех, че това е моят живот!
В коя постановка беше първото ти участие в операта и какво е усещането?
Първата постановка, в която участвахме като деца, беше „Доктор Ох-Боли“. Ролята ни беше на болните маймунки, които докторът излекува, и след това участвахме в гонитба и приключение. Този нов и интересен свят, който се разкриваше пред нас на сцената, много ни вълнуваше – ярките светлини, тъмнината зад кулисите, декорите, които се движат и сменят обстановката! Но истинската отговорност пред публиката като артисти усетихме пораствайки по-късно.
Кое е най-важното, което балетът ти е дал и има ли нещо, което не ти е върнал?
Най-важното, което балетът ми е дал, е връзката с душата ми! Това, че сме се намерили е изпълнило живота ми със смисъл. Не съм имала колебание дали е трябвало да стана балерина. Това, което бих искала да ми се „върне“, е да успеят мои ученици да достигнат по-голямо техническо и сценично майсторство от мен.
По какво си личи талантливият начинаещ танцьор, независимо от неговата възраст?
Според мен талантът е многослоен – музикалност, координация, усет за танц и стил. Невинаги добрата пластичност е предпоставка за добри постижения. И както при всяко изкуство талантът трябва да е подкрепен с голямо трудолюбие.
Как се променя увереността на танцьорите, когато започнат да напредват в изкуството на балета?
Честотата на сценичните изяви е от голямо значение, както и добрият ментор. Невъзможността да излизаш на сцена е нещо, което те кара да се чувстваш несигурен. Колкото повече – толкова по-добре!
Трудно ли е да се влезе в палци и какъв е признакът, че кракът на танцьора, а и самият танцьор е готов за палци?
Децата в школите по балет, които са започнали на 4 или 5 години, обуват палци на 7-8 години. В балетното училище още от първата година се танцува на палци, като се включват най-лесните елементи.
Всички сме чували легенди за силната руска школа в балетното изкуство. Балетът има физика, но ето, че има и география. Кои са другите силни школи по света и какво освен преподавателски хъс е нужно, за да се преподава балет?
Балетът е възникнал във Франция и по тази причина терминологията е на френски. След това е голямото развитие на балета в Русия, както и в Италия, а през ХХ век вече на всички континенти. Всяка школа си има характерна специфика като техника и хореографски стил, но в днешно време границите са отворени, както за танцьорите, така и за хореографите. Разнообразието е голямо, тъй като балетът вече се преплита с доста нови съвременни техники.
Вече не е нужно да си професионалист, за да посещаваш класове по балет. Какво дава балетът на човешкото тяло и психика, според твоя опит?
С комплекса от упражнения, включени в балетния екзерсис, се активират двигателни, но и вътрешно-опорни мускули, подобряват се стойката и пластичността на тялото. Изисква се голяма концентрация, заради множеството детайли и специфична координация и баланс, и това е благотворно за психиката.
Балетът, както всяко нещо в този свят има две страни – едната е тази, която виждаме на сцената, а другата е отвъд и тя понякога е свързана с болка, страдание и постоянна борба. Как се помиряват тези две страни за теб?
Да, наистина, при балета я има тази голяма разлика между видимата лекота и ефирност и невидимото ежедневно усилие, болка и психически терзания. Може би затова се правят такива филми като „Черният лебед“, за да се задоволи любопитството на зрителя. Дори и малко хиперболизирано, тези филми показват какво се крие зад видимата красота и изящество.
