Джеймс е трябвало да се казва Джоузеф като баща си, но при раждането му объркват документите и сменят второто му име с първото. Никой не си прави труда да поправи грешката и слава богу, защото Джоузеф Браун не е име за велик изпълнител. Винаги е учудващо как хора, родени в най-крайните и мизерни условия, успяват да превъзмогнат съдбата си и да си раздадат нови карти. Родителите на Джеймс живеят в малка барака по средата на нищото в селище, в което живеят по-малко от 200 души. Всички са бедни и отчаяни, хранят се с нещата, които намират в близката гора, нямат канализация или каквито и да било институции, но въпреки това оцеляват. Джоузеф събира смола от боровете, която продава на близкия пункт за направата на терпентин. Майка му се грижи за градината и единственото ѝ дете до момента, в който бедността не ѝ идва в повече и си тръгва.
Джеймс е на четири, когато остава сам с баща си. Джо е принуден да намери кой да се грижи за сина му и заминава за Огъста, Джорджия, където поверява Джеймс на двете си сестри. Леля Уошингтън е нещо като майката на квартала. В нейната къща винаги има по няколко деца, за които тя се грижи. Също така тя продава нелегален, домашен алкохол и държи бордей, но е добра жена. В такава атмосфера израства малкият Джеймс. Единственото му развлечение е хармониката, която не излиза от устата му и той се научава да свири на нея едва на шест години. Джо, който работи във военизирана фабрика, забелязва таланта на сина си и през много познати успява да купи малък орган с липсващи педали за Джеймс. Той оставя органа в къщата и отива на работа. Когато се връща вижда, че Джеймс е залепил няколко кутии вместо педали и се е научил да свири госпъл песен на органа.
Къщата в Огъста, в която израства Джеймс /topsim/
Всеки ден след училище Джеймс свири на каквото намери. Въпреки таланта си, той все пак е черен в южните щати на Америка, което означава, че бъдещето изобщо не е розово. Принуден да напусне училище в седми клас, за да работи. Джеймс има щанд за лъскане на обувки и когато няма клиенти той танцува и разчита на минувачите, за да заработи някой долар. Както можете да си представите, това не е стабилен бизнес модел и Джеймс се обръща към „лесните пари“. Той разбива коли и взима всичко, което може да носи от тях. След това разменя плячката си за други неща – най-често китари или други музикални инструменти. На петнайсет той е заловен от полицията и е осъден от шест до осемнайсет години в затвор за малолетни.
В затвора създава госпъл трио. За определени празници триото пее извън затвора и на един такъв концерт Джейс се запознава с Боби Бърд. Бърд е млад музикант, който има госпъл група, в която пее заедно със сестра си и още няколко човека. След като се връща в затвора, Джеймс пише писмо до директора, в което пледира за преждевременно освобождаване. В писмото си говори за госпъл музика и желанието му да преследва кариера на певец. Няколко седмици след това е освободен. Първото нещо, което прави, е да се присъедини към групата на Бърд. Така се раждат „The Flames“. Малко по малко Браун взима лидерската позиция в бандата и стилът се сменя от госпъл на R&B.
The Famuos Flames през 50-те години. /theboombox/
Оттук започва катеренето на голямата стълба на славата, която ще се окаже ниска за огромния талант на бащата на фънк музиката. След първия им сингъл, който хората от “King records” не са искали да издадат, „The flames“ стават сензация. Те започват да изпълняват с музиканти като Би Би Кинг, Рей Чарлс и Литъл Ричард. Но това не продължава дълго. Минават две години и ‘’The famous flames’’, както се наричат вече, нямат втори голям хит. Това води до смяна на мениджъра им. Новият човек в колектива решава, че Джеймс е важният в групата и сменя името на „James Brown and the famous flames“. След това групата се разпада. Джеймс остава сам с хора от лейбъла, които връщат всяка предложена от него песен от страх, че няма да стане хит. Той е принуден да изпълнява старите си парчета с нов оркестър. Някъде тук Джеймс Браун става Джеймс Браун.
Той започва да работи непрекъснато върху живите си изпълнения и си създава слава на тираничен шеф, който глобява музикантите си за неща като мръсни обувки и странни погледи. Едновременно с това започва да намира собствения си стил. След като предлага ‘’Try me’’ на лейбъла си и те за пореден път му отказват, Джеймс решава да я издаде със собствени средства. “Try me” е далече от музиката, с която Браун става легендарен, но през 58-ма си върши работата. Това става първият му номер едно R&B хит и за първи път влиза в топ 40 на Билборд.
Следващите петнадесет години Джеймс Браун ще окупира сцената и ще се превърне в един от най-влиятелните музиканти за всички времена. Звученето му е толкова ново и нечувано, че никой не може да го класифицира към определен стил. Затова се създава нов. Фънк е перфектното обобщение на тези петнадесет години. Джеймс Браун прави музика, която те движи, докато всяка пора на тялото ти не прогизне от пот, докато краката ти не откажат и ставите ти не могат да се движат повече, докато дробовете ти не колабират и не се намериш на земята, която се тресе от музика.
Музиката на Джеймс Браун е отговорна за всеки голям изпълнител, появил се след него. От Стиви Уондър и Принс до Кендрик Ламар и Джей Коул. Браун не спира да работи до последно. Той е перфекционист до мозъка на костите си и никога не пропуска шоу, освен през 2006-та, когато няма силите да стане от смъртното си легло. Ако изречението „Той почина.“ може да се отнесе към някого, то това е Джеймс Браун. Днес той щеше да навърши 89.
