Живеем във време на свободно воайорство. Имаме достъп до всичко и всеки, само трябва да го поискаме. Не казвам, че е лошо, но търсенето води до предлагане, а продуктът почти винаги е един същ. Независимо дали говорим за музика, телевизия или каквото и да е популярно изкуство. Кръгът е толкова тесен, че вече е станал точка. Затова е толкова вълнуващо и чисто, когато намериш нещо оригинално, че не искаш да го споделяш с хората.
Преди шест години чух нещо такова за последен път. The love club е микстейп, който преслушах в SoundCloud на път за работа и през целия ден мислех само и единствено за петте парчета и мацката, която ги пее. В този момент нямах идея коя е Lorde, че е от Нова Зеландия и е само на шестнадесет. Това, което знаех е, че текстовете ми казват нещо и аз не го разбирах на първо слушане. Това не се случва често в поп музиката. Два месеца по-късно една от песните в микстейпа започна да се върти навсякъде. Клипът на “Royals” беше по всяка телевизия през цялото време.
Кадър от видеото на Royals, 2013 /2pause/
Преди две години Lorde извади втория си студиен албум „Melodrama“ и оттогава тя изчезна отново. Когато ви казвам, че тя е оригинал, не го правя, за да я хваля или да натрапвам мнение. Пуснете си някое интервю или лайф и ще разберете, за какво ви говоря. Тя е артист, който все още не е превзет от поп културата. Lorde върви по острието на мейнстрийма и ъндърграунда. Критиката я определя като поп, електронен поп, инди поп, хип-хоп и още куп глупости, когато музиката ѝ е просто добра. Какво значение има какъв стил е, щом върши работа? Lorde не е артист, който ще слушаш, защото прави инди поп. Или си влюбен в нея или не я понасяш. Средно положение няма. Така е с големите изпълнители.
Пак се връщаме до оригиналността. Няма как да не се опитваме да я класифицираме, да я определим и да я сложим в чекмедже. Но аз поне чекмедже за шестнадесет годишно момиче, което пише текстове като този на “Swinging party”, нямам.
Майка ѝ е хърватска поетеса. Тя провокира дъщеря си с литература и добри истории. Lorde започва да пише от момента, в който може да пише. До тринадесетата си годишнина Lorde вече е прочела повече от хиляда книги. Тя е класически интроверт и това си личи в музиката ѝ. За нея е по-важно какво се случва вътре, отколкото вън. Това е поведение, което стои като мазно леке в ерата на показността.
В малък град в Нова Зеландия Lorde има спокойно и нормално детство, дори скучно. Тя има всичко, от което може да има нужда едно дете. Няма голяма травма или тормоз. Тя е талантлива и е положила толкова труд преди да завърши прогимназия, че на 15 тя вече знае, какво иска от кариерата си.
Тя и неин приятел от училище печелят състезание в гимназията си с кавъри на Pixie Lott и Kings of Leon. Малко след това Universal NZ се свързват с нея и предлагат да развиват таланта ѝ. Започва да посещава вокален педагог по няколко пъти в седмицата. Няма напрежение от страна на звукозаписната компания, никой не поставя срокове или изисквания, освен Lorde. Тя е решена, че трябва да направи албум и започва да пише текстовете за парчетата.
Lorde(в дясно) със сестра си в Нова Зеландия. /dailymail/
„Pure Heroine“ и минималистичният му дизайн са пуснати за продажба през лятото на 2013-та. Всичко е микро – музиката, мелодиите, текстовете. Всичко е минималистично и меланхолично. Концептуален албум за меланхолията на тийнеджърите, за теснотата на родния град и страха от непознатото. Голяма част от текстовете са приобщаващи. Lorde често използва думи като „we“ и „us“, което наистина те кара да се чувстваш като част от клуб. Всичките десет песни са кинематографични и разказват истории.
След премиерата Lorde става световна звезда. До този момент тя не е напускала страната си и няма идея, какво я чака от другата страна на океана. Естествено Америка започва да я продава като топъл хляб. Печели Грамита, прави турнета, дава интервюта и играе ролята си добре. В момента, в който албумът е промотиран и продаден, тя се връща обратно в Нова Зеландия.
В много интервюта казва, че няма амбицията да е в публичното око през цялото време. Когато трябва да бъде няма проблем, но ако не трябва – предпочита да бъде оставена на мира. Тя се оттегля за четири години. Влюбва се, разбива сърцето си и прави нов проект. Вече няма „we“ и „us“ в текстовете ѝ, заменено е с „I“.
Lorde е много лично преживяване. Музиката ѝ не влияе по еднакъв начин на всеки. Два албума на Lorde в мозъка и съм фен за цял живот. Тя е от артистите, които еволюират и растат с всеки следващ проект. Не останаха много такива. Но какво ме слушате мен. Малко преди да отлети към друга галактика, Дейвид Бауи нарича Lorde бъдещето на музиката, Принс също я хвали, Кание и Бьорк са възхитени от нея. Real recognize real.
