Не, в плейлиста ни не става дума за карикатури – там си знаем, че най-добрите са без думи. Скат пеенето в джаза далеч не е карикатура:
Легендата твърди и за Луи Армстронг, и за Ела Фицджералд, че веднъж на сцената забравят думите и импровизират със скат-пеене с измислени срички, за да запълнят празнотата. Факт е, че и двамата са царе на подобни импровизации, но далеч не са първите. Вярно е, преди това, а и в повечето техни скат-упражнения има и „нормален“ текст (в средата на плейлиста).
Школата им има доста, при това различни следовници. В началото на шейсетте, „Суингъл Сингърс“ суингират върху Бах и Моцарт, а години по-късно добавят и бийтбокс върху гласовете си в Адажиото на Албинони и Петата симфония на Бетовен.
Същото, но с джаз-стандарти правят и „Манхатън Трансфер“ в албума си „Вокализа“. “Another Night in Tunisia” тогава отдавна има и текст, но гостите им – авторът на текста, Джо Хендрикс и Боби Макферин импровизират по текста така, както заедно с другите го правят и върху музиката на Дизи.
Макферин има подобен подход и във версията си на „Около полунощ“. Като човек, чието тяло е цял оркестър, отива и още по-нататък с албум като „Отвъд думите“ с парчета като „Калимба сюита“ и „Пат и Джо“ (на китарата е сайдмен на Пат, Ришар Бона). „Бенг!Зуум“ е друго вокализирано бижу, превърнато от Орнела Ванони в истинска песен, включена в плейлиста ни „В началото бе музика“.
Друга наша любимка, след изящната вокализа на бразилското „Фрево“ в последния си албум направи същото с поемата „Астуриас“ на Исак Албенис – засега можете само да я слушате в „Дуенде“ и „Слънчев джаз+“, но не и в спотифай.
Няма нужда да се връщаме толкова назад, за да включим и преработената от Майлз Дейвис версия на „Аранхуес“ на друг легендарен испанец, Хоакин Родриго. При срещата ни преди четвърт век, Чик Кърия ми призна, че именно тя му е послужила за основа на неговата „Spain“, така естествено припявана без думи от, разбира се, Боби Макферин. Е, не че и двамата не са правили същото и върху Моцарт.
Малко след това Теодосий Спасов изпълни в зала „България“ едно от най-успешните български авторски скат-парчета, „Палеонтологомания“. След концерта бяхме толкова запалени на живото ни предаване от Второ студио, че Данчо Рупчев се обади да ни помоли: „не палеонтологоманиакствувателствувайте!“