Годината е 1974, мястото – Италия, по-точно Милано. Протагонистите идват от привидно антагонистични жанрове. Астор Пиацола – от тангото, Джери Мълиган – от джаза. Срещата им е случайна, идеята за съвместен запис не ги вдъхновява особено, но атмосферата, предизвикателството и личностите сами по себе си са достатъчни. Така се ражда “Summit” (“Cumbre”, “Reunion”) – албум, известен и с името на едно от парчетата – “Tango Nuevo”.
Времето, въпреки пробивите на рокджаза и джазрока, далеч не е предполагало лесно възприемане на нещо толкова анти-канонично. Седемте парчета на Пиацола и едното на Мълиган доказват, че когато не се съобразяваш с нищо друго, освен с артистичната си безкомпромисност, успехът, макар и закъснял, е неминуем.
Някои от парчетата са до такава степен част от световната танго-съкровищница, че ако човек не обърне внимание на годината на написване, може да ги сбърка с поне вековни такива („Close your eyes and listen”). Тонът на саксофона в началните секунди ни кара да си мислим, че джаз-инструментът пар екселанс е бил на почит в Буенос Айрес още в началото на двайсети век. И обратното, че джазът не е чакал френския акордеон, а е работил с регистрите на бандонеона още преди диксиленда.
Интересна е и проекцията, която се опитват да правят Пиацола и Мълиган – след като са записали „20 years ago“ правят и „20 years after“ – там саксофонните фиотитюри и сола са по-скоро съобразени с джаза, отколкото с появата на електро-тангото, а и честно казано, няма как феноменът „Готан“ да бъде провидян.
След записите в студиата на италианското обществено радио, един от хората, които активно работят за европейското признание на албума на „Атлантик“, е тогавашният им сътрудник Зиги Лох. Сега, 45 години по-късно, той си доставя удоволствието да продуцира един (не)очакван римейк. След свое пътуване в Аржентина, куриозно защо, погледът му отново се обръща към Италия. По препоръка на един от артистите на лейбъла му Паоло Фрезу, на сцената на „Танго нуево“ се появява Хавиер Джирото.
Аржентинският саксофонист също е избрал Италия за своя втора родина. За пореден път италиански сайдмени вършат останалото и албумът “Tango Nuevo reloaded” е вече факт. Освен оригиналните парчета са включени и малко нови, включително и хита на Пиацола от 1979 “Escualo” (отново да го сбъркаш с почти стогодишен!) и най-важното – от електротангото, популярно преди 20 години няма и следа. Значи и Пиацола, и Мълиган са били прави.
