Спайк Лий прави едно и също вече тридесет години. Филми за расизъм. Нищо повече, нищо по-малко. Много е трудно да се говори за американския расизъм в България, защото нямаме идея, какво е ежедневието в черните квартали на Америка. Но Спайк Лий знае и е по-добре той да говори за това, отколкото ние.
Шелтън Джаксън Лий е роден в Атланта през 1957-ма, но от малък израства в Ню Йорк и се превръща в една от емблемите на града. Всяко интервю, което дава, започва с „Is Brooklyn in da house?“. От малък е възпитаван в семейство, в което расизмът е голяма и важна тема. Майка му е учителка по рисуване и афроамериканска литература, а баща му е джаз музикант. И двамата са грамотни и образовани хора, които държат сина им да израсне интелигентен и горд с миналото си.
Тази година, след повече от двайсет филма от началото на кариерата си, Спайк Лий е номиниран за Оскар за режисьорската си работа по “BlackKklansman”. Филмът е номиниран в още пет номинации – за най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий, оригинална музика, най-добър актьор в поддържаща роля за Адам Драйвър и за най-добър монтаж.
Но искам да се концентрирам върху Спайк Лий и факторите, които водят до номинацията му. Спайк не е от претенциозните режисьори, не разказва истории за да се потупва по гърба. По-скоро иска да предаде послание и в повечето случаи го прави прекалено буквално. „BlackKklansman“ не е изключение. От самото заглавие ни е ясно, какво ще гледаме.
Хубавото във филма е, че има чувство за хумор. Преминава през тематиката с два клиширани, но добре изградени персонажа (Джон Дейвид Уошингтон и Адам Драйвър). Образован афроамериканец, който става първият черен детектив в града си и нерелигиозен евреин, който стои над нещата. Като цяло персонажите си вършат работата и динамиката между тях е добра. Освен това имаме едни полуидиоти в лицето на членовете на клана. Което работи добре, защото не ги възприемаш като чудовища още от самото начало на филма.
Завръзката също е добра. Идеята, че чернокож мъж прониква в Ку Клукс Клан по телефона и дори получава членство, докато еврейският му партньор се представя за него пред идиотите от клана е жестока. Но дотам.
Препратките към „Раждането на една нация“ (1915) са прекалено много и омръзват бързо. Ясно е, че е голям проблем и раждането на клана до голяма степен е повлияно от стария епос, но е пресолено. „Раждането на една нация“ е стар американски филм, който е ситуиран по време на гражданската война в САЩ. Народът е разделен от два идеала и режисьорът (Дейвид Грифит) определено взима страната на Конфедерацията. В тричасовия филм чернокожите са представени като убийци, идиоти и арогантни животни, докато рицарите на Ку Клукс Клан са спасителите на деня. Това е първият филм показван в Белия Дом от американски президент. След появата му клана „възкръсва“ и проблемът с расизма се задълбочава.
Спайк Лий не се бори с този филм за първи път. Дебютът му като режисьор също се занимава с „Раждането на една нация“. Той прави късометражен филм, в който чернокож сценарист е нает да напише съвременна адаптация на стария, ням филм. Сами разбирате, че това е каузата на Спайк Лий.
Да се върнем на „BlacKkKlansman“, който има потенциала да бъде страхотен филм, но нещо куца. За мен това е наивността и черно-бялото действие, лишено от нюанси и развити морални дилеми. Като капак на всичко, документалните кадри накрая сякаш ти забраняват да не харесваш филма, защото са толкова ужасяващи, че се чувстваш лош човек, ако кажеш нещо негативно за последните два часа и осем минути.
Вярвам, че „BlacKkKlansman“ ще си тръгне с награда в неделя, защото е достатъчно социално напомпан и излиза в точното време. От няколко седмици в САЩ се вихрят скандали за сенатори, които са си оцветявали лицето с черна боя, за да имитират афроамерикански личности. Но дали си заслужава Оскара е друг въпрос. За щастие не съм аз човека, който решава.
Спайк Ли и Адам Драйвър на сета на „BlackКklansman“ /variety/
