Фрида Кало – „Диего в ума ми“

Тя влиза в залата и пита дали може малко да поостане. Той рисува първия си голям стенопис и няма нищо против. Тя сяда на земята и започва да наблюдава майстора. Той е с жена си. Тя попива с поглед всеки щрих на четката върху стената. Той не ѝ обръща особено внимание. Тя е ученичка в подготвителната гимназия и иска да стане художник. Той е най-талантливият артист от поколението си. Тя има един крак по-къс от другия. Той е с наднормено тегло. Тя е конфронтирана от жена му, но не я отразява. Той е впечатлен. Тя все още е девствена. Той има един развод и нова жена.  Тя не казва нищо. Той също. Тя е на петнадесет. Той е на тридесет и пет. Тя си тръгва след няколко часа. Той никога не я забравя. Тя ще е любовта на живота му. Той ще е нейния наркотик.

Любовната историята на Диего Ривера и Фрида Кало, сама по себе си, е позната на човечеството, откакто хората могат да обичат. Тя е офанзивна и разяждаща. Бурна и недодялана. Осланяща се на страст повече, отколкото на разбирателство. Две сили, които враждуват помежду си, вместо да си помагат. Характери, които не знаят как да намерят пътя към себе си без да се разрушат. В света на „обикновените“ хора, такива връзки не водят до нищо друго освен разрушение и мъка. Разликата е, че Диего и Фрида не са обикновени хора.

След тази кратка среща в подготвителното училище в Мексико Сити, двамата разделят пътищата си. Той поема към нови проекти, а тя остава още две години в училище. През това време съпругата на Диего – Лупе му ражда две деца. Не се заблуждавайте, Диего не е цвете за мирисане. Той е обсебващ и контролиращ и го знае, но не прави нищо по въпроса. Диего става известен с изневерите си.

Междувременно докато вторият брак на Ривера се разпада бавно и сигурно, Фрида започва да сформира идентичност. Тя е повлечена от революцията и е активна в нея, макар и на дребно. Обявява 20 ноември 1910г. за рождената си дата, въпреки че се ражда три години по-рано. Междувременно развива афинитет към ацтекското минало на страната си и това изгражда художествения ѝ стил.

Фрида рисува от болничното си легло. /tumblr/

През есента на 25-та, Фрида заедно с приятеля ѝ Алехандро се разходат из града, когато тя разбира, че е забравила малкото си чадърче от коктейла, който пила. Въпреки че почти са се прибрали, тя настоява да се върнат, за да го потърсят. Двамата се качват в автобус. След няколко минути претърпяват жестока катастрофа. Автобусът се блъска челно в трамвай. Алехандро се разминава с няколко охлузвания и дълбоки рани. Фрида не е такава късметлийка. Тя счупва почти всяка кост в тялото си, включително и гръбнака си. Следващите няколко месеца Фрида е на легло в гипсово корито.

Казах ви, че Фрида не е обикновен човек. Тя намира начин да рисува от леглото си. По време на хоспитализацията си тя прави едни от най-впечатляващите си творби и започва да рисува сънищата си. Тема, която ще изследва до края на живота си.

В същото време Диего продължава да работи и да обикаля страната, оставяйки след себе си безценни стенописи. През 28-ма таланта и членството му в комунистическата партия на Мексико го отвеждат в Съветския съюз, където трябва да помогне с честването на десетгодишнината от октомврийската революция. Ривера прекарва общо две години в Москва, докато не е депортиран като изменник на съюза. Когато се връща в Мексико той е отстранен от партията и е съкрушен.

Диего се връща към познатото. Той работи върху стенописа си в сградата на министерството на образованието, когато чува женски глас. Този път няма нищо детско в него. Фрида му заповядва да слезе и да види картините ѝ, за да ѝ каже дали има смисъл да продължава с рисуването или да си търси друга работа. Диего е впечатлен както от работата ѝ, така и от самата Фрида. Двамата се женят няколко месеца по-късно.

Фрида и Диего края на тридесетте /getty/

Двамата се обичат повече, отколкото могат разберат. Малко след брака им, заминават за САЩ. Фрида пътува с Диего и го придружава в работата. Тя е обсебена от него. За нея няма по-велик мъж и творец от Диего Ривера. Той от своя страна се опитва да наложи името Кало като новото голямо нещо в света на изобразителното изкуство.

Преди да се оженят, Диего предупреждава Фрида, че не е лоялен мъж. Тя приема и никога не прави проблеми за изневерите му, поне не и публично. С времето тя също се пуска по този път и започва да се вижда с различни мъже и жени.

Всички познаваме такива двойки. Гледаме ги отстрани и се чудим защо са заедно. Фрида и Диего често се карат и стигат до физическо насилие. Те живеят в различни стаи и спят в различни легла, освен когато се отдават на страстта си, която е в изобилие.

Година след сключването на брака им, Фрида забременява. Тя е щастлива, защото най-накрая ще изпълни обещанието, което е направила на нейна съученичка още първият път, когато се запознава с Ривера в училището. Тя се зарича, че ще роди дете на Диего и сега е бременна от него. В третия месец тялото ѝ изхвърля плода. Фрида е счупена буквално и преносно. Травмите от катастрофата и болестите ѝ като дете правят носенето на плод почти невъзможно. След спонтанния аборт Фрида изпада в дълбока депресия.

Кало и Ривера в Мексико тридесетте години на 20ти век. /getty/

„Не рисувам, не правя нищо. Не харесвам високото общество тук. Изпитвам малко ярост срещу всички тези дебели котки, като съм виждала хиляди хора да гладуват.“ – по време на престоя си в Ню Йорк, 1931.

До края на първият им брак двамата правят едно и също. Тя боледува, той се грижи за нея докато оздравее и се възстанови от множеството операции. Той ѝ изневерява с различни жени и млади момичета. Фрида няма против, дори рисува някои от тях. След това тя му изневерява, като най-известната ѝ афера е тази с Леон Тротски, който намира спасение в Мексико през тридесетте. Но цикъла се разбива след като Диего прекрачва границата. Той спи със сестрата на Фрида. Това води до няколко къси раздели и в крайна сметка до развод.

През този период и двамата са разбити. Фрида е в абстиненция. Тя му пише писма почти ежеседмично и се надява на отговор от него. Здравето ѝ се влошава, тя спира да рисува и да се храни. Това кара Диего да осъзнае, че никога няма да бъде щастлив без Фрида. Казах ви, не са обикновени хора. Умовете им работят по друг начин.

Двамата остават заедно през здравословните усложнения на Фрида. През 53-та кракът на Фрида е ампутиран и това я смазва окончателно. Оттогава тя започва да чака смъртта.

„…Продължавам да искам да убия себе си. Само Диего ме спира, през напразната ми вяра, че ще му липсвам…“

Фрида умира в леглото си няколко месеца по-късно. Медицинската сестра по- късно твърди, че е взела повече болкоуспокояващи, отколкото е трябвало.

„Diego on my mind“, 1943г.

Фрида цял живот търси и никога не намира себе си. Много хора могат да ме оборят, че тя е утвърден артист с ясно послание и ясни вярвания. Но аз виждам автопортретите ѝ не като заявяване на автономност пред света, а като вик за помощ. Тя се опитва да намери себе си в наблюдаване на същността си. Проблемът е, че се отъждествява с Диего. Той е нейния наркотик. Нещото, което я дърпа в пропастта на сладкото, страстно заблуждение отново и отново. Фрида не намира покой до последния си ден. Денят на смъртта ѝ е денят на раждането ѝ в известен смисъл. Само след като я няма от света на Диего Ривера, се ражда този на Фрида Кало. След това идват наблюдателите и съдниците. Посмъртните признания и обожествяването на една разрушителна любов.