Много от нас гледат на хард рока с насмешка. Мъже с мазни коси, лоши татуси, кожени панталони и престорени персони. Имената на групите трябва да са страшни и да демонстрират нещо мрачно и непознато, но в същото време са просто налудничави. Всичко е прекалено – гримът, поведението, китарите, пиротехниката. Други времена, какво да се прави…
Но колкото и да не разбираме музиката на родителите си, не можем да я отречем. Не можем да кажем, че Слаш не е феноменален китарист, не можем да кажем, че Стивън Тейлър не знае как да хване висок тон, просто не можем. Истината е, че това са огромни музиканти и трябва да им отдадем заслуженото.
Точно това правим днес. Днес преди 56 години се ражда Уилиам Брус Роуз младши или по-известен за бащите ви като Аксел Роуз от „Guns and Roses“. Сещате се тази банда, която сте слушали в осми клас и сте си мислели, че това ще е музиката на живота ви. В навечерието на 56-тия му рожден ден, искам да ви върна назад в един малък град в Индиана, на име Лафайет.
За да разберете, защо наричат Роуз „Хауърд Хюс на хард рока“, трябва да знаете откъде е тръгнал. Както много големи музиканти, отпреди и след него, Роуз има кофти детство. Биологичният му баща си бие шута, когато Роуз е на две, а доведеният му е религиозен фанатик. Няма да задълбавам, но за да добиете представа, ми се ще да знаете, че телевизия се е гледало веднъж в седмицата за по час в къщата на Роуз. За сметка на това, църквата е била посещавана повече от осем пъти седмично.
Аксел разбира, че е имал друг баща чак, когато става на седемнадесет. И нещо в него прещраква. От момчето с ангелския глас в църковния хор, той се превръща в хулигана на града. Задържан е повече от двадесет пъти от полицията в Индиана за нетрезво състояние, кражби и побой. Роуз изчаква да навърши пълнолетие и заминава за Холивуд, където се надява да намери своето място и да избяга възможно най-далече от църквата в североизточните щати.
Известно време се лута в търсене на успеха си, но удря на камък всеки път, защото през първата половина на осемдесетте, рок изпълнителите са нещо като хипстърите в момента – навсякъде са. Това принуждава Аксел да работи всевъзможни неща в Лос Анджелис, включително да пуши цигари за пари в изследване на Калифорнийският университет в L.A. Но всеки отлив е следван от прилив, а това, което идва в живота на Аксел, си е направо цунами.
По това време той е фронтмен на групата “Hollywood Rose”. След една година посредственост, Роуз се съгласява да пее в друга банда – “L.A. Guns”. Малко след това музикантите се обединяват и така се ражда „Guns ‘n Roses“.
През 1987-а Аксел Роуз е на 25 и е лицето на хард рока. Това ще продължи докато стилът е модерен, което не е много време, но е достатъчно, за да превърне религиозното момче от Идниана в истинска рок легенда, обявена от ‘’Rolling stone’’ за най-добрия певец на всички времена.
След 96-та Аксел изчезва за дълго време от публичното пространство. Той прекарва денонощията в имението си в Малибу и рядко говори с някого. Това продължава няколко години и много хора започват да го сравняват с легендариния авиатор, продуцент и чисто хахо – Хауърд Хюс.
През 2012 е приет в залата на славата, но не присъства на церемонията и моли да бъде отписан оттам.
Хард рокът не може и да иска по-добър последен изпълнител от Роуз. Стилът умря, но музиката на Аксел и Слаш продължава да живее в сърцата, умовете и ушите на стотици милиони души по света.
