Днес една жена, която помогна за оформянето на музикалния вкус на поколението “Y”, празнува тридесет и осмия си рожден ден. По принцип не е ок да се казва възрастта на жена, но имайки предвид за кого става дума, едва ли е проблем. Алиша Кийс никога не се притеснявала от себе си и това я прави велика. Ако има изпълнител в днешно време, който не се е загубил в известността си, то това е тя.
През 2001 големите песни са “It wasn’t me” на Шаги, “Bootylicious” на „Дестънис чайлд“, “Let me blow your mind”- Ийв и Гуен Стефани и “Hero” на Енрике. Няма какво да се лъжем – кофти година. И щеше да е още по-кофти, ако в класацията не фигурираше “Fallin” на двадесетгодишната R&B сензация Алиша Кийс.
Тя е спасителят на поколението, глътката свеж музикален въздух, от който така се нуждаеше индустрията тогава. Вчера говорихме за Адел и няма как да не направя паралела между нея и Алиша. Те всъщност играят една и съща роля, просто с десет години разлика. Алиша се появи с “Fallin” и по ирония на съдбата никога не спря да се извисява. Тя знае какво иска и не я е страх да го защитава.
Още от началото на кариерата си, когато е на 15, тя е наясно как ще се показва пред света. Но това, което не се знае много, е как всъщност всичко е било на ръба да не се сбъдне и ние никога да не чуем Алиша Кийс, такава, каквато я чувахме от всяка радиостанция през 2001-ва.
Много набързо. Алиша е родена в един от най-лошите квартали на Ню Йорк – „Хелс Китчън“. Точно по средата на „142-ра“ улица, която е известна с многото жрици на любовта, работещи по цялото ѝ протежение. Алиша се е нагледала на наркомани, сводници, бездомници, насилие и наркотици в ранните си години. Баща ѝ си тръгва, когато тя е на две и майка ѝ е принудена да работи на три места, за да осигури нормален живот на дъщеря си. Тя се старае да запълни времето на Алиша с колкото се може повече неща извън квартала. Малката Кийс ходи на пиано, танци, театър и гимнастика. И така, когато е на тринадесет всичко ѝ идва в повече и Алиша получава първия си бърнаут.
Алиша Кийс започва да пише песните си на четиринадесет. И не си мислете, че това са първи детски опити в музиката. Две от парчетата, които пише тогава, влизат в дебютния ѝ албум без никакви промени. Освен музиката за пианото, тя композира и за всички останали инструменти в аранжиментите си.
Алиша Кийс и майка ѝ, 90-те години /twitter/
На петнадесет тя вече е по средата на „война“ между лейбълите в САЩ. „Warner“, „Colombia“ и „Arista“ предлагат договори на младата R&B изпълнителка. В крайна сметка тя подписва с „Colombia“, защото те включват роял в сделката. Това е най-голямата ѝ грешка. Алиша завършва гимназия две години преди всички с отличен. Оттам е приета в университет и започва работата си над първия си соло албум “Songs in A minor. Няколко месеца е в договорни отношения с „Colombia“ и вече осъзнава как работи шоу бизнесът. Шефовете на компанията назначават продуценти, композитори и текстописци в отбора на Алиша Кийс. Те искат тя да е само певица. Оттам започват проблемите. Карат я да се облича по-предизвикателно, да пее по-иначе и да взима пример от тийнейдж сензацията Бритни Спиърс.
Кийс категорично отказва. Въпреки крехката си възраст, Алиша е напълно наясно с това, което иска да прави като създател. Тя е написала музиката за всички парчета в албума, но никой не иска да я свири, защото тя е малка и нищо не разбира. Това кара Алиша да се чувства извън зоната си на комфорт и музиката, която записват, е „S**t“ – по нейни думи.
2002, Алиша Кийс позира с четирите си „Грами“-та /getty/
Може би никога нямаше да чуем Алиша Кийс. Или поне не такава, каквато я чухме в началото на хилядолетието, ако не беше Клайв Дейвис. Огромният продуцент, работил с титани като Арета Франклин, Брус Спрингстийн и Уитни Хюстън. Той я взима под крилото си и ѝ дава абсолютен творчески контрол върху проекта. Алиша веднага се залавя за работа. Може би е лошата среда, може би е липсата на баща, може би е примера на майка ѝ, а може би е нещо в самата Алиша, каквото ѝ да е, добре че се е случило. “Songs in A minor” е един от най- добрите R&B албуми, излизали след двехилядната. Той ѝ печели пет от шест „Грами“-та и поставя началото на огромна кариера.
Оттам е ясно , няма какво да говорим. По-добре да слушаме.
