Първоначалният шок е толкова голям, че Адел изтичва в тоалетната и остава там, докато осъзнае това, което са ѝ казали. Току що е разбрала, че е номинирана в четири категории за наградата “Грами”. След цял един час тя излиза.
Младото момиче от Тотнъм никога не е вярвало, че ще стане соло изпълнител, който ще пише сам текстовете и музиката си. А още по-малко е вярвало, че ще бъде боготворено от милиони хора по света. Тя е само на 19 и е до такава степен развеселена и недоверчива, че новината ѝ звучи като шега. Шокът преминава, а Адел постепенно започва да изпитва безразличие към признанието. Отказва да се чувства специална. Малко по-късно, в интервю за “Лос Анджелис Таймс”, споделя:
“Наградата “Грами” е като наградата “Оскар”. Човек получава “Оскар” за изпълнението на живота си. Надявам се, че това не е изпълнението на живота ми”.
Оказва се, че не е. Само три години по-късно, следвайки британската традиция, чието начало е поставено от “Бийтълс” и “Роулинг Соунс”, тя гордо ще постави на лавица в същата тази тоалетна – до спечелените за дебютния ѝ албум “19” две награди “Грами”, още цели 6 от престижните статуетки, една от които „Албум на годината” за “Adele 21”.
За „21” тя споделя: „Той е за същите неща, за които пея в „19”, но в различна светлина. Сега се отнасям различно към нещата. По-спокойна съм, по-открита, по-прощаваща и по-наясно с недостатъците, навиците и принципите си. Нещо, което идва от възрастта най-вероятно. И затова, логично, този албум се нарича „21”…
Песните на Адел не са създадени просто за момента. Премерените инструментални изпълнения и съкровените вокални рефрени въстават срещу преходността. Така е звучала музиката, останала вечна, в задимените сумрачни барове, сред тихото подрънкване на чаши. Песните ѝ стават еталони като тези на знаменитите дами от предишните поколения Ета Джеймс и Ела Фицджералд. Но това не е случайно. Адел е още в началното училище в Уест Норуд, разположен на юг от Лондон, когато, на път за поредните частни уроци по китара и пиано, влиза в един музикален магазин. Увлечена от десетките дискове, тя стига до сутерена, където рядко се отбива някой. Адел обаче се разравя и открива един албум, от чиято корица я гледа легендата на блуса и джаза Ета Джеймс. Купува си диска – не толкова за да слуша нейната музика, колкото, за да покаже на фризьорката си прическата ѝ, която иска да изпробва.
“Беше най-удивителната жена, която бях виждала. Тя бе с разкошен кок, имаше котешки очи и съблазнителна фигура, а погледът й сякаш казваше: “Стой далече от мен”, спомня си Адел.
Когато си пуска диска на Ета Джеймс, тя не само се влюбва в музиката, но решава, че това е стилът, в който трябва да пее. Адел сменя посоката изцяло и ако досега е слушала непрекъснато парчетата на Спайс гърлс, Алиша Кийс и Лорин Хил, то сега тя ги заменя с истински легенди на соул и блус музиката.
Записва се да учи в музикалната академия “Брит”. Мястото ѝ харесва, чувства се добре там и започва да пише песни. През цялото време смята, че нищо от това, което е създала, не заслужава да бъде изпълнено пред публика. Но един спор с майка ѝ, по повод следването ѝ, променя всичко. Адел предпочита да продължи да учи в “Брит”, за да е близо до нея (баща ѝ ги напуска още, когато е била на 2 и тя никога няма да му прости…), а майка ѝ държи много на Ливърпулския университет, за да може дъщеря ѝ да се отдели от дома и да стане самостоятелна. След спора Адел сяда с китарата си и написва за десет минути “Hometown Glory”. Една трогателна, изпълнена с радост и тъга ода, възпяваща живота в Лондон.
“Всичко стана само с четири акорда и натискане на една струна. Изпях я на майка си като песен на протеста. Основното, което се казваше в нея, бе: “Ето защо искам да остана тук”.
Следват силни влюбвания за Адел и двата пъти, за жалост, в бисексуални мъже. Това я кара да напише още парчета, които ще станат впоследствие абсолютни хитове. Но това, което най-малко очаква Адел, е да стане истински популярна. А това се случва не след дълго, когато съученикът й Линдън с нейно решение пуска демо запис в “Myspace”. Адел не е ентусиазирана, гледа на платформата като на шега и не си прави илюзии, че ще бъде открита като певица и ще стане звезда. Липсва ѝ амбиция и е доста самокритична. А точно по това време “Myspace” е в апогея си, що се отнася до откриването на нова музика и изпълнители. Не след дълго обаче привлича вниманието на безброй фенове, запленени от пламенната смесица от поп и соул, която откриват в песните ѝ. Така започва всичко.
И стига до албумът – “21”, който постига рекорд в световните класации, като в Съединените щати албумът заема първо място в продължение на 24 седмици, по-дълго от всеки друг албум от 1985 г. насам и най-дълъг от женски соло изпълнител в историята на Billboard 200, изпреварвайки „The Bodyguard“ на Уитни Хюстън. Става най-продаваното заглавие с 10 пъти платинен сертификат, а продажбите му възлизат на над 5 милиона! Адел се присъединява към имена като „The Beatles“, Simon And Garfunkel и Elvis Presley, които са единствените други изпълнители, чиито продукции са прекарали повече време на първата позиция. „21“ e обявен за „Най-големият албум за всички времена“ и оглавява класациите в повече от 30 страни. Това е и най-сертифицираният албум, който има повече от 400 сертификата по целия свят. Казано просто, международният ѝ успех е ненадминат.
Извън всички награди има нещо, което за Адел е много по-важно от всичко останало на света и трябва да се случи в паметната вечер на наградите “Грами”. Последните шест месеца от живота ѝ са били изпълнени с абсолютно мълчание. Адел губи гласа си след прекарани няколко ларингита и усложнения след тях. Стига се до операция на гласните струни, след която никой не знае дали тя ще възвърне гласа си. Във вечерта на наградите тя ще пее за пръв път пред публика след операцията. Залогът е голям, Адел е изключително притеснена, но и истински щастлива и с готовност споделя радостта си с хората.
За съжаление, празненството е изтеглено с двайсет и четири часа напред заради внезапната смърт на Уитни Хюстън. Смъртта на Уитни действа потискащо на гостите, защото са бомбардирани с въпроси, свързани с починалата певица. Продуцентите на шоуто прекарват една безумна нощ, опитвайки се да пренаредят събитията за следващия ден, за да отдадат почит на певицата и да изразят тъгата си по повод нейната кончина. Адел излиза на сцената, посрещната от бурни аплодисменти. Поглежда към публиката, усмихва се и започва да пее. Енергията на нейната музика се разпространява като мълния. Всички я аплодират, а сълзите са истински. Това е нейната нощ – нощ, която ѝ носи още повече радост, докато се връща отново и отново на сцената, за да й бъдат връчени шестте награди “Грами”. Накрая тя се качва на сцената, за да каже:
“Не съм в състояние да ви обясня как се чувствам. За мен това беше най-съдбоносната година”.
След наградите Адел решава да си вземе няколко години почивка и да се посвети на личния си живот, защото е млада, преуспяла и …влюбена. В каква могъща сила се е превърнала Адел става ясно, когато към лавицата в тоалетната прибавя поредната награда.
Този път тя е „Оскар“.
