В края на зимата през 1993-та Джони Кеш получава обаждане. В последните пет години Джони е сдъвкан и изплют от индустрията. Договорът му с „Колумбия“ е прекратен и никой голям лейбъл не иска да има ходещ труп в лайнъпа си. Джони Кеш, който десетилетия наред е еквивалента на Елвис в кънтри музиката, сега е принуден да свири по ресторанти. Та, телефонът му звъни. От другата страна се намира един мъж, който дори и да не познавате по име, знаете по слух. Няма как да не сте се сблъсквали с парче на Рик Рубин, практически е невъзможно. Рик с цялата си наглост и лудост, на която е способен, казва на Джони, че е готов да направи най-добрия му албум.
През пролетта на същата година започват звукозаписните сесии, но не в студио. Всичко се случва в хола на Джони Кеш, който е седнал на дивана с китарата си и под зоркия и леко фанатичен поглед на Рик Рубин пее песните си в продължение на осем месеца. Само Джони, Рик, една китара и микрофон. American Recording става най-великия албум на Джони Кеш и не просто връща славата му, а го превръща в легенда. Албумът е минималистичен, но шумен, изпълнен с парадоксални решения и подбор на песни, и за всичко това е виновен Рик Джей Рубин.
Джони Кеш и Рик Рубин записват „American Recordings“, 1993. /pinterest/
Рик има редкия талант да погледне един артист и да му каже „ти не знаеш какво можеш, но аз ще ти го покажа“. В неговите продукции няма нищо излишно. Всичко е сведено до есенцията на звука и емоцията, която трябва да бъде предадена. Без ненужни дължини, без отклонения… – само най-доброто, на което е способен един артист, без да сменя стила му.
Всичко започва, както всичко започва – с Бийтълс. Рик е на седем в стаята си в Лидо Бийч, Ню Йорк и слуша нон стоп Abbey Road. От Бийтълс преминава към Аеросмит и оттам в джунглата на пънк-рока. Докато е в гимназията сформира пънк група, която не просъществува дълго. На едно от малкото им участия Рик решава, че трябва да създадат шум около себе си. Той вика приятели и ги кара да се сбият, докато баща му (облечен като полицай) изхвърля всички от клуба. Две неща стават ясни – Рик не става за музикант, но има нюх за това как се прави впечатление.
LL Cool J и Рик Рубин в офисите на Deff Jam. /twitter/
На деветнайсет знае, че от него фронтмен няма да стане и стартира собствен музикален лейбъл – Deff Jam. До този момент всичките му връзки в музикалния свят се свеждат до собствената му банда, която не става за нищо, но въпреки това Рик започва да я продуцира. През 84-та официално е издадена първата плоча на Deff Jam. Тя е продавана в хартиени торби и без никаква обложка. Още никой не подозира, че това е началото на един от най-успешните и ценни музикални лейбъли в историята на поп културата.
Днес Рик Рубин е смятан едновременно за най-доброто и най-лошото нещо, което се е случвало в музиката за последните трийсет години. Но когато един човек променя толкова много музиката, няма как да е иначе. Ако сте слушали Californication на Ред Хот – това е Рик Рубин, 21 на Адел – Рик Рубин, Yeezus на Канйе, Paradise на Лана Дел Рей, Public Enemy, Slayer, LL Cool J, System of a down, Ed Sheeran, Metalica, Shakira – всичко това е Рик Рубин.
Рик в дома си, 2014 /imdb/
