Казвам се Антония Йорданова и съм стилист и дизайнер. Понякога говоря за мода по телевизията или чрез текстови материали, които подготвям за печатни или електронни издания и съм все по-сигурна, че никой не ме слуша. Тъй като явно вече съм възрастна и ретроградна жена в плейлистата ми няма Кендрик Ламар и Карди Би, но ако искате да ме убиете, можете да ми ги пуснете.
Изпращам година, която бих определила като филмова, но в същия този момент си давам сметка, че той и животът ми е като кино сценарий, така че да кажем, че просто следвах естествения си ритъм и емоционалност.
Срещнах се с миналото чрез някой, който стана част от настоящето ми, наредих на лавицата още една „Златна игла“ заради Knapp, а от март месец до мен се буди още едно същество – Лола, която е бостън териер и вече е на 1.3 месеца. Тя е моето четириного копие, което всеки ден много безкомпромисно ме учи каква не трябва да бъда.
Ходих на море с бившето ми гадже и неговата настояща приятелка, с която вече сме близки. За първи път опитах миди Сен Жак на Мон Мартр в един „кучешки студ“, където всички около мен бях брутално пияни. Прекарах цели три седмици на път из Франция, за да разбера, че все по-сигурно се очертава като моя голяма и градираща любов. Посетих за четвърти път Занзибар, за да се уверя, че там е мой трети дом (вторият е Бейрут) и океанът ме прави щастлива.
Окончателно затвърдих рекорда си по посещаемост на Global Spirit Tour на Depeche Mode – общо три пъти, два, от които в Париж. Слушах Мортън Харкет в средновековен замък в Каркасон и бях толкова близо до него, че се ужасих от идеята да го докосна, вместо да се сборичкам с лелите – фенки.
През есента с Криси създадохме най-желаната карирана пола. На 28.10 бях щастлива Точка и този ден ще си го пазя в архивите като такъв, в който си сбъднах човек и кратка, но красива история, а не просто случка по фантазия.
Оказа се още, че затворените страници трябва да си останат такива и винаги има защо. Научих някои ценни уроци за егото и суетата, чиито послевкус е доста горчив. Убедих се, че хората се променят и когато това е с цената на приятелство боли повече, отколкото който и мъж да си е „обрал крушите“.
А, да – свалих 17 кг, което се оказа, че може да е много по-занимателно и важно за хората от всеки професионален успех или умение, които си постигнал и достигнах 10К последователи в инстаграм (това, разбира се е изказано с огромна и чистосърдечна ирония).
Много си я харесвам, благодарна съм на 2018 г.!
