Има личности, които отдават целия си живот на мисията да направят човечеството малко по-добро и състрадателно. Един от тях е бразилският фотограф Себастиао Салгадо. Спокойно можем да кажем, че за документалната фотография Салгадо е като Пикасо за живописта. Освен уникален фотограф, той е и Посланик на добра воля на УНИЦЕФ. За да осъществи проектите си, бразилецът обикаля над 100 държави, става свидетел както на ужасите, така и на радостта на стотици хора от цял свят. Преживяното Салгадо споделя в кадри. На делото и живота му Вим Вендер посвети разтърсващия филм „Солта на земята“. Ето, че е дойде време да се насладим на новия проект на Себастиао. Той е изложен в Музея на човека (Musée de l’Homme) в Париж и е по повод 70-годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека.
Изложбата е своеобразен пътеводител на планетата и нейното съдържание съответства напълно на текста от декларацията. Фотосайтът loeildelaphotographie прави разходка из света на Салгадо. Двама мъже, обърнати с гръб, вторачени в хоризонта. Ръцете им се простират в странна поза, напомняща грациозните жестове на въжеиграч. Това са индианци от смесен произход в щата Оаксака, Мексико, които благодарят на богинята на земята и плодородието.
До тази снимка има още една, която грабва погледа: самотен мъж насред Сахара, пясъчните дюни се губят в безкрайността пред него… „Това е Мохамед, шофьорът на моя джип, когато бях в пустинята. Той се моли. Обърнат е към Мека”, разказва фотографът, който реши да открие изложбата си с онзи отрязък от Всеобщата декларация за правата на човека, в който се казва, че „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията.”
Споменатият текст, както и много други текстове, са написани над снимките и са в чудесен синхрон с изображенията на Салгадо. Близостта между думи и образи в тази изложба е очевидна. „Откакто започнах да правя снимки, винаги нося в съзнанието си текста от декларацията”, казва забележителният фотограф. Всъщност, снимките на Салгадо са възхвала на човечеството. 74-годишният майстор на фотографията успява да улови в кадри цялата палитра от емоции на днешния човек. Той знае как да им придаде значимост в контекста на съвременните проблеми и разкрива всичките им нюанси. Недалече от хората, които се молят, са тези, които страдат. Деца зад бодлива тел в окупирана от сърби хърватска територия през 1994 г. Сомалийски момичета, току-що претърпели обрязване. Краката им са вързани, за да се избегне разкъсването на плътта им. Млад мъж и неговото куче, изгонени от дома си заради неплатен наем. Снимката е от 22 юни 1979 г. и е направена в Гаргес ле Гонес, Франция. Въпреки болката, достойнството присъства винаги в снимките на изумителния бразилец. „Стремя се да запазя достойнството на човешките същества, които фотографирам”, казва той, а на въпроса „ Кой от членовете на Декларацията за правата на човека считате за най-важен?”, той отговаря: „За правото на достойнство”.
В творбите на Салгадо работата защитава достойнството. В Раджастан, Индия, една жена участва в строежа на огромен канал. Облечена в традиционни дрехи, тя държи лопата в ръка и копае. Точно до тази снимка е друга, на която се виждат рибари от Сицилия, Италия. Те ловят риба тон с ръце, далеч от съвременните методи, използвани особено в Япония, където траулерите улавят десетки хиляди риби. За Салгадо е важно да покаже, че тези хора живеят в хармония със средата, която ги заобикаля. Среда, в която понякога е трудно да се живее: доказателство за това е снимката, направена в Кабул в деня след победата на талибаните. Градът е в руини, а хората продължават да живеят – въпреки разрушените сгради. На друга снимка, направена в хуманитарен лагер в Танзания през 1994 г., Салгадо е уловил погледа между майка и нейното дете. „Майката закриля детето, но тя самата е беззащитна”, обяснява фотографът, успял да предаде целия ужас на случващото се.
