Наскоро излезе дуетен албум с фадо-танго, танго-фадо и собствени композиции на двама композитори, инструменталисти и преподаватели – аржентинският бандеонист Даниел Бинели и португалският китарист Педро да Силва. Всичките отзиви са заслужено суперлативни и досадно повтарящи се относно общата хармония и мелодична структура на тези два отдалечени географски, но не и духовно стила. Набляга се на забавянето на ритъма в „Обливион“ в сантиментална милонга чрез китарата на Педро, както и в превръщането на няколко лисабонски мелодии в танго с бандонеона на Даниел. Безспорно, тези наблюдения имат резон, но се учудвам на малкото любопитство на споделящите един, да си кажем честно – добър проект.
Но проектът не се ражда случайно. Преди три години и двамата участват в класическата му версия с гласа на фадищата Натали Пирес. Идеята и част от композициите са на Лусиа Карузо, съпругата на Педро и съоснователка заедно с него на „Манхатън Камерата“. Техният албум се казва просто „Танго-Фадо проджект“. Пиесите в него се развиват най-малкото неочаквано, да не кажа неузнаваемо. Фадото „Април в Португалия“ е ритмизирано като танго, а следващото го “Mi Buenos Aires querido” на Гардел дори е изпято с текст за любимия… Лисабон – естествено, като фадо.
Разменените топоними продължават с парче, изсвирено и сега, три години по-късно в оригинал – „Старият Лисабон“, превърнат преди в „Старият Буенос Айрес“. Трансжанровото и транскултурално приключение завършва с една сюита в 4 части на Пиацола, посветена на диригента на първия оркестър, където работи. Аранжиментите са на Даниел Бинели, класическото пиано, както и в „Април в Португалия“, е на аржентинката Поли Ферман.
Без значение дали си падате по тангото, фадото или и по двете, миксът от двата албума в плейлиста ни само би разширил усещанията ви за безбрежност.
