Никога не е късно да станеш за резил, дори и да се казваш Артуро Сандовал. Доказателството – дискографския опит за дуети с негови връстници – дотук нищо лошо, виртуални такива – дежа вю, но често вървежно и, внимание: латино-чалга с нашумялата покрай атентат Ариана Гранде и подобни ней.
Артуро знаеше коя е неговата публика. Началото на 80-те, превеждам и придружавам „Иракере“ – звездна банда с Чучо Валдес на пианото и Тата Гуинес на перкусиите, фронтмен – Артуро. Малко преди да се качат на сцената в тогавашната зала „Георги Кирков“ в тогавашния партиен дом, Артуро забелязва полупразната зала и на смутените обяснения от Кубинското посолство и културното ни министерство, че сигурно поканените няма да дойдат, услужливо вметвам, че има немалка тълпа отвън, която просто няма как да влезе. „Няма да свирим, докато не влезат всички, които искат да ни чуят“ – отсече Сандовал, все още кубински гражданин.
2018. Юнивърсъл дава хит на Стиви Уондър на латино поп-звезда за начало на албум, където Пласидо Доминго прави монументална „Гранада“ (чак четвърто парче), Фрида пее на испански хита си „Анданте“ (осмо поред), Селия Крус закрива парада с „Кумбанчеро“, за блясък малко Стиви Уондър и Ал Джароу и още латино-поп, от слушаемия (Алехандро Санц) до поносимия с компромиси (Давид Бисбал). Сандовал е любезен тръбач, подканващ към подравняване на редиците на „ултимейтните“ дуетисти и евентуални публики. Но едва ли знае коя от всичките би го оценила. Едва ли неговата. В този случай, наистина по-зле късно, отколкото никога, но стана за резил.
Не търсете в плейлиста нещата, които не бих пуснал на приятели. Има ги в спотифай например.
