Дон Кихот легендата няма като Швейк съществуващ хан и затова всяка venta може да претендира, че е негова. За разлика от Троя, няма научни данни (въпреки продължаващите опити) за местоположението на мелниците, с които той се бие и затова още преди два века кралете заповядват да се начертае неговия път, за да може по него да тръгват тогавашните туристи. Преди половин век и малко каудийото нарежда да се изградят вятърни мелници на някои от знаковите места по този път, за да има какво да се показва на чужденците, без да се забравя местния патриотизъм.
Истинските ми срещи бяха колкото с красивите пейзажи и вплетените в тях крилати великани, толкова и с хората, верни на духа на благородния идалго.
Рафа е лекар, който в свободното си време съчетава билки (и не само) в настойки в 70-градусово орухо (винен дестилат) и ги превръща в дижестиви. Самото орухо му доставя Самуел, който отглежда био лозя, които превръща в натурално вино и собственоръчно прави ограничените 22000 бутилки годишно, които продава предимно в Париж.
Когато Рафа разбира, че ще минем през Тобосо, естествено не ни праща в дома на Дулсинея – домът на Жулиета във Верона е достатъчно измислен, за да се хващаме на подобни залъгалки. За сметка на това се срещаме с Исабел, която е в основата на читателски клуб, издал ръкописните два тома на Дон Кихот, като всяка глава е на различен език. Заедно с оригиналните преводи, нейната „къща на кулата“ може да настани най-големия почитател на рицаря в пресъздадена в детайл атмосфера с всички удобства на днешния ден.
Доколко в него се вписва благородството, а не оръженоството, е тема на друг разговор. Както казва Сервантес: „Приятелю Санчо, да промениш света не е утопия, а справедливост!“
