Никой не е пророк в собствената си страна, била тя и Бразилия. В началото на 1958-а Елизет Кардосо издава смятания за пръв в историята албум с боса нова (bossa nova – букв. „новото нещо“). На китарата в двете знакови парчета Chega De Saudade и Outra Vez е Жоао Жилберто. Именно неговата версия година по-късно е в основата на „Големия Бум“. До адаптацията на английски на Джон Хендрикс има само две години. Доколко Blues е най-точното съответствие на Saudade – всеки усеща сам за себе си.
Елизет така и не е призната за боса-певица, въпреки участието си в песните към филма “Orfeu Negro” на Марсел Камю от 1959 g., извел новата вълна по двата бряга на Северния Атлантик. Филмът стига и до България, а стилът оказва своето влияние и в българската шлагерна музика на 60-те. В стрийм БГ-Поп колегата и приятел Здравко Петров е обособил цяла подкатегория със записвани в БНР творби на Димитър Вълчев, Георги Ганев, Александър Текелиев, Вили Казасян и Зорница Попова, които с удоволствие ви представяме и тук. Дори Орфей от обложката на плочата на Паша Христова е черен. По същото време легендата Синатра за пръв и последен път написва и трите си имена на обложката на албума си с Антонио Карлуш Жобим, за да не е по-назад…
Плейлистът не може да бъде изчерпателен – само Chega De Saudade в базата данни на Дуенде има над 60 версии, а Outra Vez – 20. Знаковият първи концерт в Карнеги Хол от 1962-а, както и посвещението на Джон Хендрикс от 1963-а – Salud! João Gilberto Originator of the Bossa Nova, са „гръбнакът“ на плейлиста, заедно с различните инструментални версии на Samba De Orfeu – тромбон, вибрафон и кларинет. Завършваме с концертни боса-изпълнения на младата барселонска певица и тромпетистка Андреа Мотис и с дуета, отново в Карнеги Хол, на Дейвид Бърн и Каетано Велосо.
