Представете си света след 20 години. Всеки си има своя си идея за него. Аз си представям доста шарен, но обединен свят, в който останалите национални държави по-скоро се пънат пред неизбежната глобализация. Интегрирана, локално и континентално балансирана ВЕИ-базирана енергийна система, туристически станции в околоземна (и лунна) орбита, колонии на Марс, вероятно и по-далеч, пътуване до другия край на света с ракета за 40 минути на цената на автобус до Бургас, HIV в историята (това е 99% факт), вероятно ракът също, по-високо морско ниво, изкуствен интелект с по-високо IQ от човек, няма да има call центрове, поради неразличимост на разговор с човек от такъв с машина. И това с днешните ми представи, защото нямам никаква идея за каква неразбираема за мен дивотия ще пиндзя на внуците си нещо, подобно на „стига си висял на тоя компютър“.
Тук си задавам въпроса, къде в целия този технологично-утопичен (или пък дистопичен, който както го вижда) свят, ще бъде приложимо българското образование, когато тези, които днес се сблъскват за пръв път с него в предучилищна, излязат от университет? Къде и по какъв начин ще им бъде полезно „Под игото“, „Ангелинка“, „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ и „националното самосъзнание“ (а всъщност национализъм), на който ги възпитават в училище?
Как те ще интегрират себе си в този свят, за който няма да имат умения, позволяващи им да оцелеят и да не бъдат заменени от машините? Как хора като Янка Такева, които помнят гранитната облицовка на пирамидите, биха могли (и на какво отгоре е нужно) да направят от децата ни пълноценни граждани на, не се съмнявайте, Слънчевата Система?
Поне половината от днешните 18-годишни са така индоктринирани, че крещят в захлас „Само Левски/ЦСКА“, „България на българите/над всичко“, говорят за България на три морета, когато тя е на 20 (предвид ЕС), доста по-националистически настроени са от моето поколение. Но не могат да си попълнят данъчната декларация, нямат никаква представа за света извън границите на нашата малка страна, не говорят никакъв език (английски B1 с уговорки не е говорене на език), и са абсолютно неконкурентноспособни навън. А дори вече и в България. От такива хора няма да излезе нито Айнщайн, нито Елон Мъск или Стив Джобс. От тях ще излезе я Хитлер, я Енвер Ходжа, Сталин или Пиночет.
Докато те крещят „България над всичко“, светът просто ще ги подмине със 7,6 км/сек, без да се интересува изобщо от това, което крещят, и те ще продължат да мислят, че има някаква конспирация срещу България, а всъщност личният им неуспех и невъзможност за развитие ще си е само техен. Плод на това, че вместо с изкуство/техника/програмиране/медицина главите им са пълни с по библейски неоспорими националистически догми и екзалтирани поклони пред портрети на герои, чийто завети и мислене изобщо не разбират.
В един такъв свят българското общонародно съзнание и самоопределение такова, каквото е – националистическо, българоцентрично и исторически ориентирано – ще остане тема за маса между нас си, а чужденците ще слушат истории за Симеон Велики от куртоазия. След което ще си хванат обратния самолет, защото тук просто няма кой да им е полезен. България става велика по времето на Симеон, защото възприема доминантната за свободния свят тогава византийска култура и наука и надгражда върху нея, а не се опитва да научи половин Европа на жертвоприношения върху капища. С показния, всепроникващ, комплексарски и невеж национализъм ние вече си плюхме доста пъти на лицето и образът ни на Запад е на народ с наглед голямо самочувствие без никакво покритие, но всъщност комплексарско и супликативно поведение. То прозира в приказката „И ний сме дали нещо на света!“. Ако не се смятахме за отделна, а за интегрална част от него, такава приказка просто не можеше да съществува.
Това, накратко, са причините да съм против българския национализъм и всъщност против всякакъв друг национализъм. По същите причини смятам референдуми за независимост в един глобализиращ се свят за крайна глупост. Времето на националните държави и биенето в гърдите е минало и който се опитва да възстанови тези безумия, като начало обича „родината“ повече от хората. След това решава, че няма проблем да се жертват милиони от тях в името на споменатата. И колелото на историята се върти.
Автор: Апостол Апостолов
