Сагата „Междузвездни войни“ е дала много на галактиката.
Да се изброяват всичките ѝ попкултурни завети е невъзможно, дори и силата да бъде с нас. Музиката не прави изключение – нейна рожба един от най-популярните оркестри в историята на киното. Става дума за яйцеглавите пичове пичове, които се появяват още в „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“ от 1977 г.
Свирят си те в един затънтен бар в една далечна, далечна галактиката, а отвън Люк Скайуокър и Оби-Уан Кеноби влизат в спор с двама имперски щурмоваци по отношение на особеностите в търсенето на едни дроиди. После нахълтват в бара и срещат не кой да е, а Соло. Скокливата мелодия на „Кантина бенд“ звучи през цялата сцена и бързо става почти толкова разпознаваема, колкото Имперския марш. А ако не си чувал него, значи си прекарал последните четиресет години в дупка.
Английският дигитален артист Стийв Лиър обаче пренася темата за музиката и шедьовъра на Лукас на съвсем ново ниво. Следвайки своята, както я описва той, „нездрава мания по филми, музика и фотошоп“, Лиър създава пародийни и изключително забавни преработки на кориците на знаменити музикални албуми, като пренася в тях героите от „Междузвездни войни“.
„Картоиграч, комарджия, негодник. Ще ти хареса!“ – не Принс, а Ландо.
Едва ли някой се е съмнявал, че във вените на Бьорк тече джедайска кръв, даже няма да се учудим, яко тя се окаже третото дете на Вейдър.
Китара или светлинен меч се крие в калъфа?
Тъмната страна на Звездата на смъртта… тя, всъщност, светла има ли?
Представяте ли си, как би звучала песента „Rape me“, ако C-3PO я пее на ушенце(?) на самоходната прахосмукачка R2D2?
Ах, горките имперски щурмоваци и техният неточен мерник, спасил живота на не един и двама джедаи.
Също като при междузвездния шах, Чубака би откъснал ръцете на всеки, който отказва да си купи неговия албум.
„Like a teen spirit it smells“
Ако Пясъчните хора си имаха един пясъчен Боно, щяха задължително да си спасят планетата.
След нашенското „Пистулет‘и и бужур‘и“ е време за „Бластери и рози“.
Тук Фу Файтърс май са свършили работата дори и без намесата на Стийв Лиър.
Че тестовете на R2D2 ги пише C-3PO е ясно, въпросът е как стоят нещата при Боно.
Ако ви сравнят с най-дразнещото същество в галактиката, няма ли да преминете и вие на Тъмната страна?
Да си Сит, или да не си Сит – това е въпросът.
Едни ходят по Луната, други по небето.
Музикантите от Рейдж агейнст дъ мъшийн май винаги малко са си приличали на уукита.
Единственото, което липсва в цялата история, са няколко еуоки, яхнали томтоми… Който разбрал – разбрал.