Другояче не може да бъде. Поне не и с мен. Открих Шърли Хорн в началото на 90-те в „Къщата от звуци“ на Уилис Каноувър. Tоку-що бе излязъл You Won‘t Forget Me, албумът на голямото й завръщане и Уилис в обрания си стил разказваше за срещата й след три десетилетия с Майлз Дейвис, чийто тромпет открива заглавната композиция.
Няколко години по-късно с малко помощ от приятели седях на първия ред в бившия парижки La Villa и се омагьосвах от завладяващите паузи в пианото и гласа й. Съвсем не бе така, когато след концерта, вече на нейната маса целувах ръката й под фината бяла ръкавица, удостоен с флейта от нейното шампанско, автограф върху sous–verre, гласът й на поредната „кръстница“ на Джаз+ и спомена й за Майлз, събран в израза “itwasaveryspecialstory”.
Последващите албуми, подобно на този с Майлз разказваха за живота такъв, какъвто го усеща една голяма дама, отказала се – както се оказва, временно – от сцената и публичността докато израсне дъщеря й. Посвещения на Майлз, на Париж, където имаше намерение да участва в снимките на филм и където бе приемана както и самия Майлз като една от „своите“ – удивителна в превъплъщението си в Пиаф.
До последния си дъх бе на френската сцена, включително на инвалидна количка след частичната ампутация на ходилата й вследствие на усложненията от диабета. По изключение сядаше на пианото, с което всъщност бе влязла в джаза. Но гласът и присъствието й си оставаха същите.
Напусна ни преди десет години и малко, няколко от първите й албуми бяха преиздадени и най-после в края на септември видяха бял свят неиздавани концертни записи, излъчени по местно радио в Лас Вегас, част от веригата на Националното радио NPR. Освен емоцията от живия концерт, ценното в случая са разказаните истории от хора от американското й най-близко обкръжение, някои от които имах щастието да срещна заедно с Шърли – агентката й Шейла, както и френският й продуцент Жан-Филип. Не се изненадах, че в спомените на всички Шърли като че ли всеки момент ще излезе от гримьорната и ще покани на питие и раздумка.
Без значение дали стои между Хилари и Бил Клинтън или до поредните приятели на приятели, Шърли излъчва сюблимната любов, търсена от Колтрейн, без никога да отива в мистиката му. Защото има редкия дар да обръща божественото в достъпно и земното в неземно. Благодаря ти, Шърли, за цялата любов, на която ме научи.
Първото интегрално слушане на този концерт може би ще е и първо докосване на някой до мъдрото ти безразсъдство. Едва ли този някой, комуто най-светло завиждам, ще устои на изкушението да те търси в основната съставка на всичко, без което няма дуенде:
