В основата на всепризнатите Буена Виста сосиал клуб (поради административни проблеми в средата на 90-те) е проектът Афрокубизъм. Той бе подобаващо посрещнат при идването си на бял свят две десетилетия по-късно. Но кубинската и западноафриканската музика отскоро имат още един силен проект – този на камерунския басист и певец Ришар Бона (Ричард за американските му приятели от средата на 90-те, и без това става дума за артистичен псевдоним на г-н Яюмайололо, гостувал за пръв път у нас в Джаз+ фестивал през 2010-а) и формацията Мандекан кубано на Луисито Кинтеро (гост на същия фестивал две години по-рано).
Премиерата на албума последва техни съвместни свирения, като първото след излизането на диска бе в средата на юни на фестивала в памет на Джанго Рейнар (Райнхард за немскоговорящите). Подобно на уникалния цигански китарист, вкарал китарата в джаз-идиома от средата на 30-те, Ришар също обича още дълго преди зараждането на интереса към уърлд-джаза да вмъква традиционни афромотиви в колаборациите си като басист. Всъщност, първият му инструмент е балафон, а звездата му изгрява след като във Франция не му продължават имигрантския статут след 95-а, но дотогава вече Хари Белафонте го е реперирал и поканил в САЩ. Братята Брейкър, Пат Матини, Боби Макферин, Трилок Гурту и Джо Завинул са само част от звездите, с които Бона навлиза в истинския творчески джаз.
Майкъл и Пат се включват в записите на втория му албум (а също и сега присъстващия Луисито), а в различни моменти го откриваме до джаз-дами от Омара Портуондо (Drume negrita) до Ана-Мария Йопек (Zrob co mozesz – пак търсете следата на Матини), в парчета в почит към Клод Нугаро (Cecile) или Серж Генсбур (La Javanaise), а само в последната година го слушаме в Дуенде до новата кубинска звезда Алфредо Родригес (Ay, Mama Ines) и кабовердианското откритие Лура (Barco di papel от албума Herança). Естествено, предлагам ви всичко това в разширения плейлист по стрийм Дуенде от 20 ч.
Така е – влиянията и жестовете се предават по наследство, както всъщност е и името на албума (Heritage), който ви предлагаме за първо интегрално слушане. Парчетата, въпреки кубинския произход на някои от тях (Bilongo, Santa Clara Con Montuno) и старинния език на дуала, предаден на Бона от дедите му, са истинското доказателство, че гласът, звукът и танцът остават неприкосновена територия, на която могат да се съберат разделяните от времето и пространството съдби.
Не е случайно, че самият Куинси Джоунс представя сънародника си Бона дни преди гостуването му в Монтрьо, където Куинси, както знаем, е вечния гуру – в случая, както е и едно от заглавията, Cubaneando.
