12 октомври е отбелязван не само в Испания като Деня на Откриването (на Америка). Заглавието в превод означава също и откритие, а множественото число ни води към взаимните испано-български открития. Джаzz+ по един или друг начин е горд, че е част от тях.
Имах честта да съм сред привилегированите на Фестивала МИДЕМ в Кан в началото на 1999, когато Енрике Моренте представи един от проектите си с български гласове с пилотния сингъл Aunque es de noche.
Десет години по-късно, когато за пръв път дъщеря му Естрея бе наш гост в София си спомни с каква ревност е било посрещано всяко негово идване в София. Парчетата, които са записани с Ангелите (част от женския хор на БНР), са аранжирани от маестро Георги Петков, една от водещите фигури на актуалния проект на Арканхел „Еструна“ с предстоящ концерт в Зала 1 на НДК в началото на декември.
Не е излишно да се напомни, че Джаzz+ концерти в лицето на Маргарита и Явор са в основата на проекта, чиито документални записи от миналогодишното им турне в най-престижните испански летни фестивали слушаме също в плейлиста.
Откритията не са само между гласове и преплитане на традиционни мелодии, каквито са типични за вокалните композиции в първата част от плейлиста. Фламенко-джазът за пръв път се представя извън родината си Испания именно тук, в Джаз+ на БНР и по-точно е в основата на първите му предавания след връщането ми от джаз-фестивала в Мадрид 1992-а с дисковете на Nuevos medios и контактите с пионерите в жанра, станали естествено едни от „кръстниците“ или орисниците на предаването. Две десетилетия по-късно един от тях, флейтистът и саксофонист Хорхе Пардо ще бъде оценен и в съседната на родината си Франция като най-добър европейски джазмен преди за пореден път да ни гостува, този път с Huellas (следи, отпечатъци).
Но тук продължаваме само с испано-български/българо-испански проекти. Единият от тях в малко видоизменен вид бе представен на последния фестивал Жълтите павета, а записите в плейлиста са от първоначалната програма на Фрий Фламенко трио с Давид Пеня Дорантес и Теодосий Спасов в компанията на гениалния френски контрабасист от отвъд-пиринейска Каталония Рено Гарсия-Фонс (също част от предварителния състав на Еструна, впоследствие заменен от кубинеца Йелси Ередия).
За финал оставям Етносинтез-2 или срещата/взаимното откритие на Николай Иванов (Ом) с един от първите по значимост в Испания джаз-флейтист и саксофонист Хавиер Пахариньо, издание на Джаз+ по времето на РФИ-София (стартирало също на 12 октомври с концерт на Рей Лема и гласове на ансамбъл Пирин тук, в Първо студио на БНР). Със сигурност ни чакат още бъдещи срещи и откривателства, проекти и концерти – за албуми не смея да мечтая много в ерата на стрийминга. И както казват в Испания и в Джаzz+: „la noche es joven/нощта е млада“.
